Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
24 юли 2009, 14:58

Англия научи за тайните на КГБ

Както пише „Независимая газета” , четвърт век след смъртта на английския аристократ Ентъни Блант, далечен роднина на кралицата, който снабдявал със секретни материали КГБ, в Лондон бяха публикувани неговите мемоари. Той започнал да пише мемоари, в които се опитал да обясни на сънародниците си, какво се случило с него.

Както пише „Независимая газета”, четвърт век след смъртта на английския аристократ Ентъни Блант, далечен роднина на кралицата, който снабдявал със секретни материали КГБ, в Лондон бяха публикувани неговите мемоари. Той започнал да пише мемоари, в които се опитал да обясни на сънародниците си, какво се случило с него. Веднъж казал: ”След като се налага да избираш между предателството на родината и предателството на приятеля си, аз имах мъжеството да предам родината”. Въпреки това, Блант нарича съгласието да работи за Съветския съюз главната грешка в живота си. Но в ръкописите, съхранявани в Британската библиотека, той не посочил нито един съветски шпионин, който да не е бил известен на англичаните. Той не е разкрил и съдържанието на почти две хиляди документа, предадени от него в Москва.
Блант започнал да пише мемоари след като премиерът Маргарет Татчър в парламента го нарекла съветски шпионин. След четири години този изтъкнат изкуствовед, имащ званието рицар и дълго време работещ като куратор на кралската колекция от картини, починал. Той дал указание да поместят мемоарите му в Британската библиотека и да не ги публикуват в продължение на 25 години.
И ето най-накрая, книгата стана достояние на читателите. Рецензентите задават въпрос: как е могло да се случи, че не само Блант, но и други членове на прочутата „кембриджска петорка”, са изменили на своята страна и са станали съветски шпиони? Ако се съди по достъпните откъси от мемоарите, то главната причина за това станала атмосферата на възхищение от марксизма, обхванало много студенти и преподаватели на Кембриджския университет в средата на 30-те години на миналия век. В това те виждали единствената преграда за идеите на нацизма. В Лондон тогава на власт били политици, провеждащи курс на умиротворение на Хитлер. Разбира се, и сталинската пропаганда също изиграла своята роля. Лявата интелигенция в Европа успели да я убедят, че ужасите на „големия терор”, на лагери не са нищо повече, отколкото измислици на антисъветски елементи.
Не трябва да се забравя, че Англия и Съветския съюз бяха съюзници във войната срещу Хитлер. Отношенията между двете страни имат богата история на взаимодействие и противопоставяне. Можеше ли да се отрази публикуването на тези мемоари върху сегашното състояние на английско-руските отношения?


Коментар към статията на деня

Писателят и ветеран на външното разузнаване Михаил Любимов отрича влиянието на такива публикации върху политическите отношения между държавите:

- Всичко това е било отдавна. Блант, главно е работел в края на 30-те години и по време на Втората световна война. Силно се съмнявам, че сега това може да стане повод за изостряне на руско-английските отношения или, обратното, повод за смекчаване на някакви позиции. Подобни публикации, в повечето случаи, имат историческо значение. Легендарният герой на т.н. „кембриджска петорка” на силните агенти на съветското разузнаване почина. Всеки има свои резултати в живота. Някои ги подлагат на критическо преосмисляне, други ги възхваляват, защитавайки правотата. Аз знам, имаше агенти, които са били в английски затвори, след това казваха, че години наред са работили на Съветския съюз — най-добрите в живота им. А Блант, например, никога не е бил в затвора, а след това се разкая за дейността си. Дълбокото осъзнаване на миналите си години е свойствено за талантливите хора. Така, че има различни случаи.

  •  
    и споделяне