Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
3 март 2010, 10:12

Андрей Делос

Андрей Делос

Той е собственик на ресторанти от най-различни категории, от фаст-фуд „Муму” до най-изискания „Льо Дак”. Андрей е на малко повече от 50 години, изглежда много елегантно и дори бохемно. В неговите заведения можете да се окажете в една компания с президенти, директори, звезди на шоу-бизнеса… Папараците биха полудяли, разбира се, ако ги пуснат там.

Той е собственик на ресторанти от най-различни категории, от фаст-фуд „Муму” до най-изискания „Льо Дак”. Андрей е на малко повече от 50 години, изглежда много елегантно и дори бохемно. В неговите заведения можете да се окажете в една компания с президенти, директори, звезди на шоу-бизнеса… Папараците биха полудяли, разбира се, ако ги пуснат там.
Неговата история е типична за периода на преустройството в Русия с криволичещи завои. В съветско време той лесно сменяше учебните заведения и работните места, а пари печелеше от реставриране на икони. По време на преустройството сериозно се зае със живопис и замина да се утвърждава в Париж. А през 1993 година в Москва му откраднаха всички документи. Доката ги възстановяваше се задържа задълго в Русия и плановете за живота му кардинално се промениха.
Заедно със сина на известния актьор и режисьор Антон Табаков решиха да открият дискотека и клуб за актьорски партита. Взеха от спонсори пари назаем, чрез познати намериха помещение. Техни клиенти практически станаха всички хора с пари – от художествения елит до „законните крадци”.
По-нататък Андрей Делос се увлече от ресторантския бизнес. Негов партньор стана ръководителят на най-големия руски телевизионен канал Константин Ернст. Заедно с него преди 10 години реализираха проект-символ – кафенето „Пушкин” в Москва. За него пееше още през 60-те години в супер-хита си „Натали” френският бард Жилбер Беко, но в действителност, в Москва такова място никога не е съществувало. До появата на Андрей Делос, човека с удивителни фантазии и френски корени.
„В Париж, разказва Андрей, имаше огромен дом на френските моделиери Делос. Веднъж братятя се скарали и единият заминал за Русия. Той открил в Москва и Питер домове „От кутюр”. Обличал най-големите творчески личности – Куприн, Вертински, Немирович-Данченко, Станиславский…”
Това бил прадядото на Андрей, а баща му е кавалер на ордена „Почетен легион, воювал във френската Съпротива. „Той попаднал в план, разказва Андрей. Чудовищна история, германският концлагер бил ужасен. Още първата вечер му откраднали чинията. Наливали му горяща супа в шепите за да яде. И сигурно до последните му години, кожата на дланите била изключително гладка. Организирал бягство от концлагера, а към края на войната оглавил батальон на доброволци, събрани сред бивши военнопленици.
Да отсъства от процеса на управление на ресторантите си, Андрей Делос вече не може дори за една седмица. „В този план съм като на игла. Катастрофически не ми стига време за семейството. Съпругата ми, казва Андрей, за щастие всичко разбира, но тя знаеше какъв път поема – условията на играта бяха определени още на старта. А това, че не съм много добър баща – е абсолютен факт”.
Едната от последните си рожби – ресторанта „Турандот”, той самия с усмивка го нарича „фараноидален проект” за фантастично разкошните декори, които сам е разработил. На визитната му картичка пише просто „Андрей Делос. Художник”.

  •  
    и споделяне