Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 юли 2009, 14:38

Парадът на победените не бива да се превръща в парад на „победителите”

Преди 65 години, на 17-ти юли 1944, по улиците на Москва минаха колони на войници на хитлерова Германия, пленени от Червената армия по време на Белоруската операция. В историята на войната това събитие остана като „марш на победените”. През лятото на 1944 година съветското командване осъществи най-голямата военна операция.

Преди 65 години, на 17-ти юли 1944, по улиците на Москва минаха колони на войници на хитлерова Германия, пленени от Червената армия по време на Белоруската операция. В историята на войната това събитие остана като „марш на победените”.
През лятото на 1944 година съветското командване осъществи най-голямата военна операция. По време на освобождаването на Белорусия беше разгромена немската групировка от армии „Център”, наброявала над 1 милион и 200 хиляди души войници и офицери. Загубите на вермахта надхвърли 500.000 убити и пленени. За „Третия райх” това стана начало на края. Войната от територията на СССР се прехвърляше в Германия. Хитлер и неговото обкръжение криеха мащабите на катастрофата. В официални бюлетини се казваше за „планомерно” изтегляне на войски. Пък и съюзниците на СССР- САЩ и Великобритания – се съмняваха в толкова грандиозното поражение на фашистите. При тези условия съветското ръководство се оказа принудено да направи една изключителна крачка. По Москва на колони бяха прекарани 57.000 германски военнопленници, начело с техните генерали. „Маршът на победените” имаше и военен, и пропаганден смисъл, казва Юлий Квицинский, заместник председател на международния комитет на Държавната Дума на Русия:

- Маршът от 1944 година имаше за цел да покаже на населението, че нещата вървят към победа. Германия неизбежно ще претърпи поражение. Това беше много важно, защото до онзи момент ние бяхме понесли големи загуби. Беше разрушена значителна част от нашата страна. И въпреки това, ние побеждаваме, ние имаме сили да громим противника, немците се предават в плен!

На свой ред, Германия, нейните съюзници, окупирана Европа, страните от антихитлеровата коалиция получиха реална представа за процесите на Източния фронт.
За онова значително събитие си струва да се напомни днес, когато се сблъскваме с опити за ревизиране на миналата война. Политическите сили, изповядващи фашистката идеология, нямат нищо против да се реваншират за загубата във Втората световна война. И това се прави по най-различен начин. Било то чрез изравняване на нацизма и сталинизма, както беше в неотдавна приетата резолюция на една от комисиите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Или обявяване на съветските войници, освободили Европа, за окупанти. Или дори издигане на колаборационистите, воювали под фашистки знамена, до ранга на „национални герои”, както става в някои балтийски страни. Подтекстът тук винаги е един – победените да се сервират за „победители”.


  •  
    и споделяне