Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
14 юли 2009, 16:36

Статия на деня и коментар към нея

Руснаците започнаха повече да се безпокоят за материалното си благополучие в сравнение с миналата година и много по-малко от война или прословутата „заплаха от НАТО” . Такъв е един от основните резултати на изследването, обнародвано от Общоруския център за изучаване на общественото мнение.

Руснаците започнаха повече да се безпокоят за материалното си благополучие в сравнение с миналата година и много по-малко от война или прословутата „заплаха от НАТО”. Такъв е един от основните резултати на изследването, обнародвано от Общоруския център за изучаване на общественото мнение. Както съобщава вестник „Время новостей”, социолозите анкетирали 1,600 души в 42 района на Русия и изяснили, че руснаците смятат за главна национална заплаха икономическата криза и слабостта на отечествената промишленост. На второ място в рейтинга на общонародните страхове, анкетираните поставили алкохолизма, наркоманията и деградацията на населението. Много предполагат, че в най-голяма степен съществуването на Русия е заплашено от агресия от страна на САЩ, НАТО, Западът като цяло или дори трета световна война. Но най-голям процент участници в анкетата(39%) се затруднили да посочат главната национална заплаха за сигурността.
Миналата година тройката главни страхове на руснаците изглеждаше по друг начин — тогава на първо място се оказа заплахата от война, на второ — тероризмът, и само 4% споменали икономическите трудности. Обикновено, алкохолизмът и социално-икономическите проблеми традиционно заемат първите места в рейтинга на страховете, но миналогодишното изследване беше проведено веднага след грузинските събития, затова на първо място излиза темата за външния враг. Страхът от война или тероризъм се преживява от хората много остро, но за кратко време.
Една от базовите потребности на хората е оцеляването, следователно, в най-голяма степен хората ги плаши всичко, което заплашва тяхното оцеляване. Човек се страхува да остане без средства за съществуване (особено това се отнася до младите семейства), страхува се, че няма да си изплати дълговете, страхува се за близките си, които не може да издържа. Без съмнение, освен обективните икономически причини, голяма роля в разпространението на подобни настроения в общественото съзнание играят медиите, даващи обилна почва за размисъл. Но не трябва да се отхвърля и своего рода емоционално-психологическата зараза, взаимното подхранване на страха. Освен разговорите за кризата, започнаха да се появяват вицове и други произведения на най-новия фолклор на тази тема. Както обобщава вестник „Время новостей”, това може да свидетелства, че „образът на кризата” се е вкоренил в масовото съзнание.

Коментар към статията на деня

Президентът на консалтинговата група „Старият площад”, докторът на психологически науки Светлана Колосова вижда обективните причини за намаляване на страха при руснаците и дава практически съвети — как най-добре да контролираш своите фобии:

- Има такъв синдром — притъпяване. За кризата е казано толкова много, че впечатлението от нея се притъпява. Второ, сега е лято, а в това време хората по-малко се страхуват. Слънце, оптимизъм, вила, приятели — всичко това успешно отвлича. Трето, страховете, свързани с очакването на много големи икономически проблеми, все пак се оказаха несъстоятелни. Т.е. страхове, разбира се, има, но те не толкова страшни. За профилактика на страховете човек задължително трябва да има партньори, приятели, роднини, познати, с които може да обсъжда проблемите си. Човек непременно трябва да чете, да се интересува и по-задълбочено да опознава предмета на страховете си. Съществува такава грамотна формулировка: написаният проблем е наполовина решен. Ако ти осъзнаеш, а още повече си описал страховете е опасенията си, то ти вече разбираш как можеш да ги решиш, да разбереш структурата, да търсиш съюзници, някакви ресурси за да минимизираш предполагаемият ущърб, или въобще да го избегнеш. Възможността на управление на състоянието си е много важен критерий. При това ние много често живеем, повече преживяваме не за себе си, а за близките. Затова, ако възникне някакъв проблем, то по-добре в този момент да се прехвърлиш на друг човек. Организмът е много хитро устроен. Когато ти помагаш на някого, ти самият ставаш по-силен. Т.е. ти вече си способен да помагаш. Значи, ти не си слаб човек.


  •  
    и споделяне