Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
9 юли 2009, 17:39

Пълнокръвен живот

На 9-ти юли Москва се сбогува с изтъкнатия руски писател Василий Аксьонов, поминал се на 6-ти юли на възраст 76 години. Много хора се събраха на гражданската панихида в Централния дом на литераторите – сграда, която сама по себе си навява тъжни размисли за съдбините на руската култура, руските писатели.

На 9-ти юли Москва се сбогува с изтъкнатия руски писател Василий Аксьонов, поминал се на 6-ти юли на възраст 76 години.
Много хора се събраха на гражданската панихида в Централния дом на литераторите – сграда, която сама по себе си навява тъжни размисли за съдбините на руската култура, руските писатели. В нейната архитектура са се отразили като че ли две епохи: едната се опитва да „изтласка” другата, да я затисне в менгеме… По същия начин и през съветски времена властите се бяха отнасяли и към творците, като се стараеха да ги контролират, да ги лишат от свободния им полет. А човекът, с който дойдоха да се сбогуват хиляди души, не се поддаваше на този натиск. Още от първите си крачки в литературата, през 60-те години, той привнесе в нея духа на свободата, разкрепостяването, чувството за собствено достойнство. Навремето това го оцениха връстниците на Аксьонов, за които той стана кумир. А след десетилетия, същото го казват и днешните младежи, смята писателят Александър Иличевский, лидер на литературното поколение на 30-годишните:

- Василий Аксьонов е, разбира се, един човек-епоха, олицетворение на 60-тегодини, духа на свободата. В прозата на Аксьонов, особено младата, се усеща един мощен драйв. Писателят умееше да изрази със слово неспиращия характер на живота, в неговите творби ставаше едно обединяване на литературното повествование и самия живот. Драйвът е нещо като фирмена марка на Василий Аксьонов.

Този знак определяше не само литературното творчество на писателя но и целия му живот. Плейбой, джазмен, покорител на женските сърца – той беше такъв винаги и навсякъде. В Русия често го наричаха „западник”, а той, заминал за Америка и прекарал там 10 години, казваше, че никога няма да се почувства американец. В края на живота си намери едно живописно и спокойно място във Франция, което му напомняше любимия от млади години черноморски Крим. Там Василий Аксьонов се потапяше в стихията на словото, откривайки нови и нови възможности на литературния език. В това отношение той беше голям майстор, смята Ана Пугач, сътрудник на литературното списание, публикувало творби на Василий Аксьонов:

- Аксьонов беше прекрасен стилист, той винаги обичаше да импровизира и много фино усещаше езика. Не случайно един от неговите романи се нарича „Нов сладостен стил”. Той получаваше удоволствие именно от стила, и това винаги беше талантливо, занимателно и интересно…

Прощавайки се с Василий Аксьонов, нека още веднъж да се вслушаме в неговия глас, в неговите думи, обърнати и към читателите, и към себе си…

- Времето е и наш приятел, и наш враг, то тече, отива си от нас, докато сме живи. Очевидно, то спира, когато умираме. Времето представлява нашето прогонване от рая. През цялото време изпитваме носталгия и книгите си пишем – съзнателно или безсъзнателно – в името на тази носталгия.


  •  
    и споделяне