9 юли 2009, 16:31

Древната синайска Библия се обедини в Интернет-пространството

Най-древният от запазилите се до наши дни пълен текст на Библията предизвика невиждан интерес сред посетителите на световната мрежа. Знаменитият Синайски кодекс едва преди няколко дни беше изцяло публикуван в Интернет, а броят посетители на уеб-портала www.codexsinaiticus.org вече чупи всички рекорди.

Най-древният от запазилите се до наши дни пълен текст на Библията предизвика невиждан интерес сред посетителите на световната мрежа. Знаменитият Синайски кодекс едва преди няколко дни беше изцяло публикуван в Интернет, а броят посетители на уеб-портала www.codexsinaiticus.org вече чупи всички рекорди. И не само учени бързат да видят всичките 800 страници на уникалния манускрипт и да се запознаят с историята на ранното християнство.
Прехвърлянето на уникалния исторически документ в електронен вид е съвместен проект на Руската национална библиотека в Санкт-Петербург, университетската библиотека на Лайпциг (Германия). Британското книгохранилище и Манастир „Света Екатерина” на Синай (Египет). Работата по цифриране зае повече от 4 години. Отделните листове на Свещеното писание, които се съхраняват в различни страни, сега се обединиха в Интернет-пространството.
Синайската книга, или кодекс, е един от най-древните текстове на Свещеното писание, разказва историкът-библеист Николай Сабуров:

- Той е датиран с 4-ти век и играе много голяма роля в новозаветната текстология. Защото оригиналните текстове на евангелието и други новозаветни ръкописи не са се запазили до наши дни. Много пъти са преписвани, и сега са ни известни текстове с голямо количество разлики. По тази причина, за библейската текстология Синайският кодекс е безценно съкровище.

Първите фрагменти на Синайския кодекс случайно са открити през 1844 година в манастир „Света Елена” на Синай от германския учен Константин фон Тишендорф. Историята гласи, че германецът видял в манастирската библиотека една кошница с листа пергамент, подготвени за изгаряне. Осъзнал, какво безценно нещо монасите са се приготвили да изгорят, той няколко часа ги уговарял да не унищожават ръкописите. В Германия ученият откарал едва 43 листа от манускрипта – повече не му дали да изнесе от манастира. След една година същия манастир посетил руският Архимандрит Порфирий, изнесъл в Русия още няколко листа от пергамента на най-древното Свещено писание. А още след 10 години, благодарение на големите усилия на руския свещенослужител и германския учен, почти всички фрагменти на Синайската книга се оказали в Русия и предадени като дар на император Александър Втори.
Революционното време внесе свои корекции в историята на Синайския кодекс. Атеистичните власти на съветска Русия, нуждаели се от пари, през 1930 година продали фрагментите на книгата на Великобритания. В Русия останали само три листа от уникалния документ. И едва през 2005 Русия успя да се договори с библиотеки на Великобритания, Египет и Германия за съвместно реконструиране на текста и неговото цифриране. Синайската Библия беше изцяло публикувана в Интернет на 6-ти юли тази година. И това е много важно събитие, продължава Николай Сабуров:

- Това е важно преди всичко за учени и изследователи. На неспециалистите им е доста сложно да четат, защото, първо, текстът е на гръцки и се налага да се владее. Второ, това е ръкопис, а не печатно издание и тук се искат определени навици за четене. Дълги години този текст беше практически недостъпен за учените. Беше необходимо специално разрешение за четене на текста, каквото получаваха малцина, и затова не всеки библеист можеше да работи с него.

Впрочем, вече днес интересът към Интернет-портала на Синайската Библия е толкова голям, че сайтът постоянно търпи сложности при работа. Защото, освен оригиналния текст, електронната страница съдържа и красиви илюстрации, както и кратка историческа справка за развитието на християнството през първите векове.


  •  
    и споделяне