Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 юли 2009, 16:40

„Война и мир” — най-добрата книга за всички времена и народи

На 8 юли руски литературни експерти за „Гласът на Русия” коментират изследванията, проведени от американското списание „Нюзуик”. Неотдавна изданието публикува списък на 100 литературни произведения, признати за най-добрите книги за всички времена и народи.

На 8 юли руски литературни експерти за „Гласът на Русия” коментират изследванията, проведени от американското списание „Нюзуик”. Неотдавна изданието публикува списък на 100 литературни произведения, признати за най-добрите книги за всички времена и народи. На първо място е епопеята на великия руски писател Лев Толстой „Война и мир”. А в първата десетка е името на още един руски писател — Владимир Набоков и неговия роман „Лолита”.
Критериите, от които са се ръководили съставителите на списъка на „Нюзуик”, са убедителни: това е влиянието на книгата на хода на историята, интелектуалният принос в световната култура, популярността на произведението в наше време. Писателят Павел Басински, своите размисли изгражда около първия критерий — влиянието на романа на Толстой „Война и мир” на хода на историята:

- „Война и мир” това всъщност е роман за щастието, казва експертът. Щастието въобще беше основно понятие за Толстой. Той има дори такъв израз: „животът — това е радост”. Така че, този роман за щастието го почувстваха всички читатели по света. Те един вид се идентифицират с героите на „Война и мир”. Неотдавна прочетох в пресата, че Никол Кидман, прочутата холивудска актриса, в детството си се отъждествявала с Наташа Ростова. Хората ,четейки „Война и мир”, чувстват — това е като тяхната съдба. Тук има още един важен момент. Всички герои на Толстой са прототипи на реални хора. Животът, преминал в литературното произведение, след това обратно се връща в реалността. Има такова понятие „обратен прототипизъм”, когато литературният образ се връща в живота и определя поведението на хората.

А културологът Александър Архангелски вижда в романа „Война и мир” силата на съкрушителния художествен реализъм:

- Без съмнение, Толстой е написал за велики събития на войната през 1812 година така, както сега историците безполезно разказват, как е било в действителност тогава, смята експертът. Сега всички следващи поколения са обречени да видят кървавите събития, в които въвлече цяла Европа, в това число и Русия, френският император Наполеон, точно така, както и автора на романа. Ние например, не можем да кажем, че главнокомандващият руската армия Кутузов е бил друг, не такъв, както го описва Толстой, защото той е направил това много по-убедително, отколкото самата история. Колкото и да говорите, че историята не се движи по кръг, че тя не толкова се подчинява на закономерностите, както това го описва Толстой във „Война и мир”. Но това все едно, както казват, са разговори в полза на бедните. Напразно ще загубите времето си, предлагайки друг философски модел. И още нещо — ако посетителите която и да е книжарница в малък европейски или американски град, ще се убедите, че „Война и мир” на Толстой се продава навсякъде. Ако в чужбина заговорите за руската литература, веднага ще чуете „Толстой”. Това е символ, че Русия е влязла в световната литература.

Има и особено мнение по повод литературните топ-списъци. Ето как го формулира литературоведа Игор Шайтанов:

- Такъв род списъци повече говорят за днешния интерес на читателите, за това, с какъв интерес се чете дадена книга. Експертът смята, че в случая с „Война и мир” всичко е ясно: това е епос, благодарение на който всяка епоха, всяко поколение може да се докосне до историята, до миналото. Що се отнася до романа „Лолита”, то тук по-скоро е изиграло роля това, че Набоков е „култов писател”. Сигурно познавачите биха посочили друг негов роман, но това няма значение : визитната картичка на Набоков за масовия читател, знак на неговата известност — това е „Лолита”.

За пълнота на картината ще добавим, че в средата на списъка на стоте най-добри книги за всички времена и народи, съставен от американското списание „Нюзуик””, е записан още един роман на Лев Толстой — „Анна Каренина”.

  •  
    и споделяне