Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
7 юли 2009, 16:09

В памет на Василий Аксьонов

В статията „Еднопосочен звезден билет” вестник „Комерсант” пише за живота и смъртта на известния писател Василий Аксьонов. В Москва на 77-годишна възраст почина човекът, на когото беше съдено да стане изразител на чувствата на цяло поколение на бившата съветска страна.

В статията „Еднопосочен звезден билет” вестник „Комерсант” пише за живота и смъртта на известния писател Василий Аксьонов. В Москва на 77-годишна възраст почина човекът, на когото беше съдено да стане изразител на чувствата на цяло поколение на бившата съветска страна. От януари миналата година лекарите се опитваха да го спасят след тежък инсулт, но не му било съдено да оживее. Авторът на около 20 романа, членът на ПЕН-клуба, жител на Америка, Франция и Русия, кавалер на френски орден, почина в Института по нейрохирургия в Москва.
Личният живот на Аксьнов в пълна степен въплъти в себе си всичко, което е преживяло неговото поколение. Когато е бил на 5 години, сталинският режим арестува родителите му; детски дом; живот с майка си в заточение; студентски период, съвпаднал с „размразяването”; дисидентска дейност по време на застоя; емиграция; завръщане след краха на съветската власт; участие след втората половина на 80-те години на 20 век в преустройството и гласността.
Василий Аксьонов е задълбочен писател на „хубавото настроение”. Читателят възприема репликите на неговите герои едновременно и за улична реч и за афоризъм. Често пъти Аксьонов постигал това, поставяйки героите в ексцентрична обстановка на парадокса. В съветски времена това пряко демонстрираше някакъв абсурд на живота, ситуативна фантасмагория при социализма.
Сред писателите той беше признат авторитет. Благородството на натурата в него се съединяваше с аналитичния ум. Аксьонов изпитваше постоянен интерес към ставащото наоколо. И отвращение към какъвто и да било произвол на тоталитарната власт, към твърдата цензура, към всякаква авторитарност, ограничаване на личната свобода.
Аксьонов беше от онези писатели, които са надарени с таланта да изпреварват времето. Да познаеш близкото бъдеще за него беше много по-интересно, отколкото да оцени миналото. С това до голяма степен се обяснява успехът на неговите първи книги и на всички следващи произведения, устремени към бъдещето. Вестник „Комерсант” отбелязва, че в 2000-те години Аксьонов и като писател, и като обществена фигура се оказа в ново амплоа, стана изразител на прогресивното.
Писателят Михаил Велер се спомня как започнал литературната си дейност Василий Аксьонов и какво впечатление му направили неговите текстове:

- Аксьонов стана Аксьонов на границата на 60-те години на миналия век. Започвайки от „Колеги”, малко редактирани от изтъкнатия писател Катаев, който оглавяваше списание „Юность”. След това беше „Звезден билет”. А когато бяха публикувани „Портокали от Мароко” и „Време е, приятелю, време е”, Аксьонов стана голяма звезда, писател номер едно в неофициалната класация за ранговете — за хората,които не искаха да четат, онова, което им препоръчваха цензурираните списания. Творчеството на втория му период при цялата си яркост, талантливост, увлекателност, очевидно отстъпва на онази непосредственост, каквато има само на млади години. Защото пробивът е възможен само един път. И колкото и да е силен потока, пробивът — това винаги е главното в твоя живот. Прекрасно помня първите впечатления от неговите текстове. Никога не бях чел нищо подобно. Нима може някой да пише с такъв език, все едно, чи ние разговаряме? Такъв език, сякаш ние това го мислим”. След това аз погледнах кой е написал това, и запомних името Василий Аксьонов.

 

  •  
    и споделяне