Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 юли 2009, 14:48

Създателят на символа на съветската епоха Вера Мухина

 „ Изкуството е призвано не само да отразява живота и да радва хората, то трябва да ги вдъхновява за всичко велико, мъдро и прекрасно”. Такова беше творческото кредо на изтъкнатата съветска скулпторка Вера Мухина (1889-1953). На 1-ви юли се навършват 120 години от рождението на автора на прочутата композиция „Работник и колхозница”, станала символ на съветската епоха.

 „Изкуството е призвано не само да отразява живота и да радва хората, то трябва да ги вдъхновява за всичко велико, мъдро и прекрасно”. Такова беше творческото кредо на изтъкнатата съветска скулпторка Вера Мухина (1889-1953). На 1-ви юли се навършват 120 години от рождението на автора на прочутата композиция „Работник и колхозница”, станала символ на съветската епоха.

 

 

 

 


Паметниците на работата на Вера Мухина не са много в Русия. Най-известните — на композитора Пьотр Чайковски пред Московската консерватория, на писателя Максим Горки на един от площадите на волжкия град Нижни Новгород. И още две надгробни скулптури на изтъкнати личности от нейно време на Новодевическото гробище. А що се отнася до скулптурата „Работник и колхозница”, то днес те е в реставрационен процес, московчани и гости на столицата ще я видят на привичното й място на Общоруския изложбен център след като за нея бъде готов нов постамент. Както обещават столичните власти, прославената скулптурна група от две фигури със сърп и чук в издигнатите ръце, ще бъде поставена на височина 30 метра, както в далечната 1936 година в Париж. Тогава 25-метровата статуя от хром-никелова стомана венча съветския павилион на Световната изложба „Изкуството, техниката и съвременния живот” и дълги години се възприемаше като неофициална емблема на СССР.
Едва ли дъщерята на търговец Вера Мухина, която се увлече от живопис, можеше да предположи, че една от работите й ще стане символ на епохата и гордост на изкуството на 20 век. На млади години, учейки се у руския художник Константин Юон и Илья Машков, тя не е мислила за мащаби и обеми. Тайните на скулптурата й се откриха по време на краткото пребиваване в Париж в студиото на френския майстор Емил-Антуан Бурдел, който я отделил сред учениците за „невероятен темперамент и истинска монументалност. В следреволюционна Русия Вера Мухина с възторг започна да създава нова изкуство — тя участва в оформяне на спектакли, работи по художествено стъкло, занимава се с графика, играчки, участва в създаването на проекти на станции на метрото и работни дрехи. Но главното все пак си остава скулптурата. Ето къде намери применение нейната страст към монументалност и удивително умение да предаде в скулптурата движение и порив. Но създадените от Мухина многобройни макети, рядко завършваха с издигането на паметници — понякога поради сложните технологии, понякога поради неприемането им от властите. Не може да се каже, че Вера Мухина е била в противодействие със сталиновия режим, но властите не са я жалели. През годините на репресиите пострадал съпругът й — доктор Алексей Замков. Тази трагедия направи от Мухина човек непубличен и не много общителен. През последните години тя повече работеше в жанра на партрети. Нейната скулптура „Селянка”, „Юлия” днес украсяват експозицията на московската Третяковска галерия. Авторът на многобройни скулптурни портрети Вера Мухина не обичаше да се фотографира и да позира и не допускаше външни хора в ателието си, особено по време на работа. Изключение беше направено само един път за художника Михаил Нестеров. Разказва изкуствоведката Наталия Александрова, работата над чийто портрет продължила няколко години:

- Първият вариант на портрета, където Мухина прави някакъв голям глинен бюст, не му хареса. След това художникът избрал работа, с която изобразил Мухина. Тази прочута фигура на Борея от гипс, също се намира в Третяковската галерия. Летящият човек преодолява напора на вятъра и го побеждава. В този портрет сякаш не се чувства автора на такава авангардна композиция като „Работник и колхозница”. Художникът се интересувал преди всичко от скулптурата на Мухина, и на първо място, класическата, а не авангардната, съвременната, не съветската.

Скулптурата Борея на митологичния северен вятър трябваше да стане паметник на героичните покорители на Арктика — на полярниците, но уви, този проект не беше приет от съветските власти. Дори славата на създателя на „Работник и колхозница” не помогнала. А да проектира и да се построи къща в Москва, Мухина успяла. Тя се намира около улица „Пречистенка”. Вера Мухина смятала, че след смъртта й там би трябвало да бъде създаден музей на нейно име. Така и било направено.
Образът на великия скулптор е увековечен в паметник, който стои в парка пред къщата. Строгата и спокойна в минута на размисъл Вера Мухина е запечатана в бронз от друг известен руски скулптор — Михаил Аникушин.


  •  
    и споделяне