Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
29 юни 2009, 14:28

Статия на деня и коментар към нея

Как руснаците живеят в Русия? Този въпрос си задава вестник „Московский комсомолец”. Не е тайна, че с демографията в Русия има големи проблеми. Песимистите правят неутешителни прогнози за намаляване на населението на страната. А оптимистите част от своите надежди възлагат върху преселването на сънародници от чужбина, основно от бившите съюзни републики — сега страни на ОНД.

Как руснаците живеят в Русия? Този въпрос си задава вестник „Московский комсомолец”. Не е тайна, че с демографията в Русия има големи проблеми. Песимистите правят неутешителни прогнози за намаляване на населението на страната. А оптимистите част от своите надежди възлагат върху преселването на сънародници от чужбина, основно от бившите съюзни републики — сега страни на ОНД. Мнозина предпочитат да се откажат от привичния начин на живот срещу преселване, дори с мъгляви перспективи, в историческата си родина. Върхът на преселването на рускоезичното население от бившите съюзни републики се падна на 90-те години. Вълната от местен национализъм, скрито (а често и откровено) изтласкване на „некоренните” жители, отсъствието на перспективи, наличието на военни действия, икономически проблеми и проблеми с владеенето на местния език, което става необходимо за получаване на работа…
Хората заминаваха за Русия на всяка цена, но през последните години този поток съществено намаля. Някои рускоезични се чувстват напълно комфортно в една или друга постсъветска държава – националистичните страсти поутихнаха. Някой така и не се решава да се сбогува със познатото от детинство местоживеене. А някой осъзнава, че не може да започне живота си „от чист лист”. В помощ на онези сънародници, които искат да живеят в Русия, беше изработена държавната програма по съдействие на доброволното преселване на сънародници, живеещи в чужбина. Програмата има за цел да помага в пътуването, първичното настаняване, в това число и за оформяне на правния и социален статут, предоставяне на работа, муниципално и пенсионно обслужване, предучилищно, училищно и професионално образование. Миналата година в рамките на програмата в Русия се преселиха близо 10.000 души. Една трета – от Казахстан. В тази република има много рускоезични – те там са над 25%. Въпреки че държавен език е казахският, в държавните учреждения, наред с него, официално се използва и руският. Защото много руснаци представляват високообразованата и активна част от населението. А в Украйна, например, руснаците са повече от 8 милиона души – 17% от населението. Между другото, украинските руснаци са най-голямото национално малцинство сред всички държави на Европа. Изтичането на руското население от тази славянска република беше доста по-малко от това от Задкавказието или Средна Азия. И все пак, в сравнение с преброяването на населението през 1989 година, броят руснаци в Украйна се е съкратил с близо ¼. Отдела тема е положението на руснаците в прибалтийските републики. От една страна, никъде не е изчезнала дискриминацията на некоренното население. От друга – за мнозина прибалтийски руснаци има и привлекателни страни на живота им Латвия, Естония или Литва: относително високо жизнено равнище, дори членуване в ЕС, със всички произтичащи изгоди…


Коментар към статията на деня

Водещият специалист от Института на страните от ОНД Андрей Грозин смята, че, по обективни причини, голямо преселване на рускоезични граждани сега не може да има, но миграционният поток все пак има потенциал:

- От една страна, разбира се, е налице процес на свикване на значителна част от рускоезичното население с онези реалности, които съществуват. Освен това, онези, които са искали да заминат, са го направили в течение на годините на независимост. Останаха хората, които по силата на финансови, роднински или други отношения не могат да заминат или имат намерение да се приспособяват към системата, възникнала в постсъветските републики. Макар че има един такъв феномен, като „отложено миграционно настроение”. С течение на времето, когато властите приемат решения, възприемани от рускоезичните граждани, като накърняване на своите права, тези настроения се изострят. Съществуват и локални изселвания на руснаци от републиките, като, например, през 2005 година, след „революцията на лалетата” в Киргизия. Като очевидна заплаха за своите национални, културни, етнически интереси, хората обикновено възприемат езиковия проблем, воденето на делата с езика на титулната нация, всички форми на гражданско противопоставяне, влошаване на положението около региона и т.н. Тук има един любопитен момент. През последно време си заминават не само рускоезичните, но и коренно население. Това особено се отнася към граждани на Узбекистан, Киргизия и Таджикистан. Освен стимулиране във вид на сезонен гурбет, те се стремят да получат и гражданство и да отседнат на постоянно местоживеене в Русия. Миграцията постепенно губи изключително етническата си обагреност и става етно-социална.

 

  •  
    и споделяне