Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
26 юни 2009, 13:54

Трънливият път, дълъг 130 години

След завършване на руско-турската война, подписването на Сан-Стефанския мирен договор и приемането на Търновската конституция, България стана независима държава. И първа, която прие този исторически факт, стана Русия — в началото на юли руският дипломат Александър Давидов връчи акредитивните си писма на княз Алексъндър Батемберг. Така започна историята на руско-българските дипломатически отношения, които тази година навършват 130 години.

След завършване на руско-турската война, подписването на Сан-Стефанския мирен договор и приемането на Търновската конституция, България стана независима държава. И първа, която прие този исторически факт, стана Русия — в началото на юли руският дипломат Александър Давидов връчи акредитивните си писма на княз Алексъндър Батемберг. Така започна историята на руско-българските дипломатически отношения, които тази година навършват 130 години. През това време имаше много събития — от прекъсване на дипломатическите отношения — до тясно сътрудничество. По време на Първата и Втората световни войни, нашите страни бяха в противоположните лагери, формално те бяха врагове. А във втората половина на 20 век повече от 40 години бяхме в общ икономически и политически съюз, в единен военен блок — „Варшавския договор”. 21 век донесе големи промени. България стана член на НАТО, влезе в състава на ЕС. Как се променят нашите отношения в новото време? На този въпрос отговаря българският историк, писателят Стоян Райчевски:

- След демократичните промени се извърши чувствителна преориентация на България към Европа. Отношенията с Русия в известна степен се съкратиха, но това не доведе до проблеми в дипломатическите отношения. Сегашната лоялна политика на партньорство с нова Русия се развива във формата на нормални дипломатически и търговски отношения. България като член на ЕС е поставена в нова икономическа среда — изграждането на международните връзки се съобразява не със чувствата и предпочитанията, а с чисто пазарните отношения и икономическите интереси. Но през последните години между България и Русия се възобновяват традиционните търговски и икономически отношения. Освен това България като член на ЕС и НАТО може да помогне в осъществяването на диалог между Русия и тези общности.

Както виждаме, старите традиции и общите славянски корени играят голяма роля в запазване на връзките между нашите страни. И все пак, има ли някакви „слаби места” в нашите отношения? С този въпрос се обърнахме към заместник-главния редактор на списание „Български дипломатически преглед” Ралица Докадинова:

- Има мнение, че е настъпило дълбоко отчуждаване между нашите страни, но аз не съм съгласна с това. Просто в нашите страни се появиха свои проблеми. Не мисля, че трябва нещо да се зачерква в нашите отношения, обратното — трябва всичко да се помни. Доброто дава своите плодове, а грешките трябва да се поправят. Струва ми се, че трябва да се положат големи усилия в областта на сближаването на нашата младеж. Защото те имат общи корени, добре се разбират взаимно, делят общи ценности — и това трябва да предаваме на нашите деца. В последно време българската младеж започна да се връща към Русия — тя изучава руски език, а значи се докосва и до културата на тази страна.


  •  
    и споделяне