Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
26 юни 2009, 11:44

Версайски мир или временно примирие

Преди 90 години държавите-победителки в Първата световна война се опитаха да поставя основите на нов световен ред. Едновременно това беше съд в отсъствието на обвиняемите. В работата на Парижката мирна конференция участваха 27 държави, от които 5 с ранга на велики държави — САЩ, Англия, Франция, Италия и Япония. Победените — германия, Австрия, Турция и България, не бяха допуснати на преговорите.

Преди 90 години държавите-победителки в Първата световна война се опитаха да поставя основите на нов световен ред. Едновременно това беше съд в отсъствието на обвиняемите. В работата на Парижката мирна конференция участваха 27 държави, от които 5 с ранга на велики държави — САЩ, Англия, Франция, Италия и Япония. Победените — германия, Австрия, Турция и България, не бяха допуснати на преговорите. Те бяха поканени само за подписване на заключителните документи. Сред страните-парии се оказа и Съветска Русия — през това време великите държави извършваха интервенция срещу нея. За подводната част на политическия айсберг ще разкаже кандидатът на историческите науки Сергей Гук. Предлагаме ви първата част на неговото предаване.
Конференцията заседавала около пет и половина месеца — от 18 януари до 28 юни 1919 година. Средно на ден провеждали по 12 заседания. Рационално беше изразходването на такава огромна човешка енергия? Отговорът на члена на английската делегация на парламентаристите Харолд Николсън е отрицателен. Твърде много време на многобройните комисии отивало за безплодни дискусии и полемика, пише в мемоарите си. Нямаше никаква съгласуваност, всички те се караха и конфликтуваха.
Териториалното разделение на света предполага сложно търсене на компромиси. Ето един от примерите: „За да се накарат италианците да се откажат от претенции в Адриатика, се наложило да им компенсират това с голяма териториална част на Турция. Просто е ужасно, как тези безотговорни хора делят Малка Азия като сладка баница”. Неприятна характеристика на Николсън се паднала и на президента на САЩ Вудро Уилсън, на френския премиер Жорж Клемансо и на английския му колега Дейвид Лойд-Джордж, който гадаели над политическата карта.
Още един важен аспект посочва съветският дипломат и историк Иван Майски, дълго време посланик на СССР в Лондон: ”цитирам:” Въпреки това, призракът на Германия през цялото време витаеше на Парижката конференция и това го чувстваха всички участници”, край на цитата. Германия почти сама воюваше едва ли не със целия свят и едва не победи, е солидарен с оценката Уинстън Чърчил. Цитирам: ”Германия, ръководител на престъпни сили, която я смятаха за главен виновник на катастрофата, връхлетяла целия свят, се намираше във властта на победилите държави, които едва се държаха на краката си след преживените от тях мъчения”, край на цитата. А съгласието между съюзниците ставаше все по-малко.
Участниците в преговорите към края на работата бяха обхванати почти от панически страх — а ако изведнъж германците се откажат да подпишат Версайския договор? Опасенията не са били безпочвени. Да чуем мнението на Майски:”Макар че през ноември 1918 година Германия беше победена, тя не беше окончателно унищожена. Територията на Германия не беше окупирана от съюзните войски… Мощната икономическа машина на Германия, в частност, тежката й индустрия, остана в пълна неприкосновеност. Към казаното ще добавя — ако не бяха революционните движения и протести, които обхванаха страната, то при наличието на твърда власт не е известно как би реагирал Берлин на унизителните условия на Версайския мир.
Компромис сред радикалните и умерените съюзници на Антантат се постигаше много трудно. Да не забравяме, че участниците в конференцията пристъпиха към подготовката за решаване на съдбините на Европа без да имат предварително съгласувана програма. „Безразсъдството на победителите”, нарече Версайския договор Уинстън Чърчил. А френският маршал Фош пророчески каза за Версайския договор: ”Това не е мир. Това е примирие за 20 години”.

 

  •  
    и споделяне