Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
22 юни 2009, 12:18

22 юни в Русия е ден на памет и скръб

Милиони свещи за помен бяха запалени тази нощ в Русия. Страната скърби и прекланя глава пред загиналите във Великата Отечествена война.
22 юни е най-трагичният ден в историята на Русия. Точно преди 68 години в такава топла и тиха сутрин, фашистка Германия без обявяване на война нападна Съветския съюз и започна война, страшна и кръвопролитна, отнела милиони човешки живота, лишавайки децата от родители, майките от синове, остави семейства без покрив.
Днес практически не останаха живи онези, които тогава в 4 сутринта участваха в първия бой, все по-малко са онези, които защитаваха от вероломния окупатор родната земя, но паметта за защитниците на родината младото поколение ще пази през вековете.
Точно в 4 часа сутринта във всички градове на Русия започнаха траурни церемонии. Хиляди хора се събраха в Москва край Вечния огън в Александровската градина, на Мамаев Курган във Волгоград — на мястото на една от най-страшните битки метроном отмерва минута мълчание, по време на която събралите се спуснаха във водата на езеро на Сълзите запалени свещи. В Тула хората носеха червени карамфили и ги възлагаха на паметниците на загинали войници. Сред онези, които в тази нощ дойдоха да почетат паметта на загиналите имаше много младежи, онези, които знаят за ужасите на войната от разказите на дядовците и бабите. И са все още живи много малко от свидетелите на онези дни. Сред тях е генерал-майорът, ветеранът на Втората световна война Виктор Новиков, който през юни 1941 година завърши училище:

- На 15 юни аз бях ръководител на летен пионерски лагер, който беше разположен в казарма. Точно след една седмица започна войната. Това беше 4 часа, а след 30 минути се почука на вратата. Беше човек от военния комитет, който каза: освободете помещението. И след два часа на каруци от селата започнаха да пристигат хора. И на другата сутрин те заминаха на фронта. И всичко това ставаше не в Москва, а в далечно сибирско село, в тайгата, до близката станция — 160 км. Всички смятаха, че това е разходка. Ще заминем на фронта, ще повоюваме. Нас ни учеха, че ще воюваме само на чужда територия. А се оказа много по-различно. Ето така започна за мен войната, момчето от далечното сибирско село. А след това аз воювах три години.

„Целият си живот помня този ден, 22 юни 1941 година, продължава Виктор Новиков. Той промени целия ми живот, и не само моя. И докато имам сили ще разказвам за ужасите на войната на моите внуци и на техните приятели, за да помнят.
Младите помнят. Онези, които дойдоха тази сутрин при паметниците на Славата, запалиха свещи за помен и ги поставиха на прозорците в памет на загиналите и оцелелите във Втората световна война.


  •  
    и споделяне