Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 юни 2009, 11:23

Статия на деня и коментар към нея

Вестник „Московский комсомолец”публикува статия на един от най-големите руски журналисти Мелор Стуруа, който на основата на личните си впечатления, в навечерието на срещата Обама-Медведев, си спомня за особеностите на подобни руско-американски срещи, започвайки от срещата на Хрушчов и Кенеди.

Личният аспект в общуването винаги играе първостепенна роля. Такива контакти винаги са били театър на двама актьора, особеностите на характерите им до голяма степен са определяли сюжета на действие и дори неговия жанр. Някога това е било драма, друг път комедия, а най-често – трагикомедия. Например, същият Хрушчов, за разлика от Сталин, не хипнотизирал опонента си, а му крещял за да го изплаши. На срещата Брежнев – Никсън, викове не е имало, а само целувки. Двамата събеседници, въпреки огромната си власт, имали влечение към ценности. Никсън подарявал на Брежнев леки коли, а Брежнев – катери на въздушни криле. Срещите Горбачов – Рейгън били изпълнени с драматизъм. В Москва Рейгън за първи път бил принуден да се откаже да нарича Съветския съюз „империя на злото”. В Рейкявик Горбачов уговорил Рейгън да се постигне общо ракетно-ядрено разоръжаване, но ужасените съветници на американския президент го накарали да преразгледа своето прибързано решение. С идването в Кремъл на Борис Елцин, руско-американските срещи загубили равновесие. Първият руски президент, впрочем, все пак успешно компенсирал загубата на политическо тегло със шеги, над които той сам се смеел, а след това започвал да се смее и неговия събеседник.. Осем години общуване на Путин и Буш трудно е да се определят по друг начин, освен като нееднозначни. Колкото повече вървяло общуването в личен план, толкова повече се влошавали руско-американските отношения. Първата среща на Путин – Буш в Братислава обогатила историята с прочутата фраза на Буш, че той видял в очите на Путин неговата душа. Сега, в началото на юли, главните роли на поредната руско-американска среща трябва да изпълняват напълно нови играчи на политическата сцена. Едва ли Барак Обама ще се опитва да погледне в душата на Медведев. Планирано е обсъждане на твърде сложни въпроси – ядрената заплаха от страна на Иран и Северна Корея, базите на Вашингтон в Полша и Чехия, близкоизточното уреждане, Афганистан, Грузия. Тук може да се добави кризата, нефта, поправката Джексън-Веник, ограничаваща търговията между двете страни. Най-вероятно, срещата в Москва ще бъде съпроводена с трудности, отбелязва вестник „Московский комсомолец” и едва ли ще бъдат отстранени всички трудности с един замах.



Коментар към статията

Ръководителят на центъра за международна сигурност на Института за световна икономика и международни отношения Алексей Арбатов смята съвпаденията на психологическите особености на днес действащите президенти на Русия и САЩ за уникални. Което впрочем, не отменя обективните проблеми в политиката и икономиката:

Въобще, това е уникален случай в историята на руско-американските отношения през последните 250 години, когато двамата ръководители на държави толкова много си приличат от гледна точка на техните гледни точки, възраст, жизнен опит, кариера, възгледи за страната и околния свят. Двамата са открити, интелигентни, с юридическо образование, не обременени от стереотипите на „студената война”. В това отношение няма да има проблеми. Но те имат трудности в своите страни. В Русия много силни са антиамериканските настроения, в САЩ на Русия отделят не достатъчно сериозно внимание. И разбира се, международните проблеми също са сложни. Съвсем неотдавна ситуацията усложниха Северна Корея и Иран, не са съгласувани интересите на постсъветското пространство, което Западът не иска да предостави на Русия, тъй като преследва собствени интереси. В областта на разоръжаването има много въпроси. По повод личните качества на двамата президенти не трябва да се вълнуваме. Мисля, че за разлика от предишните периоди, личната страна на нещата ще бъде на втори план. А преди всичко те ще защитават интересите на държавите си.


  •  
    и споделяне