Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
9 юни 2009, 16:32

Всички надежди са на ирландците

Резултатите от изборите за Европарламент разкриха три основни тенденции, характеризиращи днешното състояние на умовете на европейските избиратели. Темата продължава нашият независим наблюдател Борис Туманов. Европейската народна партия, социалистите, либералните демократи и „зелените”, както и преди остават доминиращи партии в европейския парламент. Единствено с разликата, че при това социалистите понесоха значителни загуби в сравнение с резултатите от предишните избори.

Резултатите от изборите за Европарламент разкриха три основни тенденции, характеризиращи днешното състояние на умовете на европейските избиратели. Темата продължава нашият независим наблюдател Борис Туманов.
Европейската народна партия, социалистите, либералните демократи и „зелените”, както и преди остават доминиращи партии в европейския парламент. Единствено с разликата, че при това социалистите понесоха значителни загуби в сравнение с резултатите от предишните избори. От друга страна, изборите за Европарламент позволиха да се констатира ръст на популярността на крайно-десните и националистическите партии. Това се прояви в такива страни като Румъния, Австрия, Холандия и дори Англия. Според президента на Европейската народна партия Вилфред Мартенс, става дума за твърде опасна тенденция, която заплашва както консерваторите, така и социалистите и либералите.
Но най-голямото разочарование, ако не се смятат резултатите от изборите, е намаляване на участието на избирателите. Тази тенденция се забеляза още по време на изборите през 2004 година, когато броят на гражданите, участвали в изборите, не надхвърли 45,5% от целия електорат. След 5 години тази цифра се намали до 43,5%. С други думи, не гласуваха 55,5 процента от европейците. Рекордна цифра. Но имаше и страни, като Словакия или Литва, където участието в изборите не надхвърли 19-20%.
Президентът на европейските социалисти Мартин Шулц смята, че ако тази тенденция стане постоянна, то рано или късно ще доведе до криза на легитимността на европейския парламент. Наистина, председателят на предишния Европарламент Янс Герт-Потеринг се опита да намали тази опасност, позовавайки се на изборите в САЩ, където,според него, една трета от сенаторите се избира при участие на по-малко от 40% от избирателите. Но този пример едва ли може да бъде убедителен, имайки предвид, че безразличието на европейските избиратели може да подкопае самата идея на европейското единство.
В този контекст, Жозе Мануел Барозу, председател на Еврокомисията е много по-близък до истината, когато възлага на политическите лидери на Европа частична отговорност за слабия интерес на техните съграждани към обща Европа. „Националните политически дейци, казва той, чиито дебати са съсредоточени твърде често върху въпроси от национален характер, трябва да се докажат и като национални, и като европейски действащи лица.
Към фактора, споменат от Барозу, трябва да се добави и факта, че европейските избиратели губят интерес към Европарламента, тъй като според тях, той е твърде консултативен орган. И по този въпрос, колкото и да е парадоксално, възможно е одобрението от ирландските избиратели през октомври на Лисабонския договор. Това би могло да възстанови образа на Европарламента. Действително, такова одобрение ще завърши процеса на ратификация на Европейската конституция, което с времето би позволило на Европарламента да получи прерогативи, които ще го направят още по-влиятелен, в сравнение с националните парламенти.


  •  
    и споделяне