Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 февруари 2010, 12:37

Наталия Нарочницкая

Наталия Нарочницкая

„Кестенява коса, бледна кожа, очи като зелени бадеми, тънки устни. Фина жена, интелектуалка и опасна полемистка” – така писа за нея френският ”Фигаро”, когато през 2008 година тя, бивш депутат на парламента, пристигна в Париж за да открие там Институт за демокрация.

„Кестенява коса, бледна кожа, очи като зелени бадеми, тънки устни. Фина жена, интелектуалка и опасна полемистка” – така писа за нея френският ”Фигаро”, когато през 2008 година тя, бивш депутат на парламента, пристигна в Париж за да открие там Институт за демокрация. При това, усмихвайки се, уверяваше, че е дошла не за да дава уроци по демокрация на Франция: „На тази стара демократична страна, видяла революцията, Робеспиер, терора…”.
Дъщеря на академик Алексей Нарочницкий, един от последните руски историци с енциклопедични познания, Наталия Нарочницкая притежава рядко съчетание на блестяща подготовка в международните отношения, международното право, философията. Доктор на историческите науки. През 80-те годни работеше в секретариата на ООН в Ню Йорк.
Пишеща и свободно дискутираща на английски и немски, Наталия Нарочницкая с успех се представя и се публикува в чужбина. По-специално, в западноевропейски национал-консервативни кръгове, загрижени от загубата от Европа на ролята си на самостоятелен субект на световната история и култура в резултат от диктата на САЩ и НАТО.
Смята, че задължително условие за успех на външната политика на Русия е завръщането й към традиционните основи и изучаването на опита на руската дипломация.
Не крие своя патриотизъм: „Отечеството го обичат не по признаци: капиталистическо или комунистическо, а защото е дар Божи, даден за непрекъснато съзидание, където, разбира се, са възможни и победи, и поражения, и грехове, и заблуждения”.
Обожава скромната руска природа, предпочита да си кара отпуската в Русия. В къщи има огромна колекция от краймосковски пеперудки, които ги е събирала с покойния си баща по всички правила на ентомологията: „Такива няма, честна дума, нито един политик!”.
В хората цени честността. Смята, че „с никакви закони човек не може да бъде удържан от престъпление, ако той в душата си е готов да прекрачи нравствените закони”. „Много съжалявам, че в законодателството ни не е върнат Петровият указ от 1722 година „За освидетелстване на глупаците”. Може би е дошло все пак времето? Поне за онези, които си правят кариера в политиката?”.
Няма никакви проблеми с „лошото настроение”. „Аз съм вярващ човек, а вярата удържа хората в равновесие на земята”.
Любимото й изречение „Да бъдеш човек – значи да бъдеш борец!” принадлежи на Гьоте. А жизненият девиз на Наталия Нарочницкая е много прост – никога не губи вяра в идеалите си!

 

  •  
    и споделяне