Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
5 юни 2009, 14:35

Едуард Успенский

Едуард Успенский

Негови книги са преведени вече на над 25 езика. По тях са заснети приказки и анимационни филми. А измисленото от писателя забавно зверче Чебурашка стана не само че любим анимационен персонаж, но и символ на Олимпийския отбор на Русия. Японците изкупиха за 10 години напред правата за използване на Чебурашка из целия сят.

Негови книги са преведени вече на над 25 езика. По тях са заснети приказки и анимационни филми. А измисленото от писателя забавно зверче Чебурашка стана не само че любим анимационен персонаж, но и символ на Олимпийския отбор на Русия. Японците изкупиха за 10 години напред правата за използване на Чебурашка из целия сят. „Вече са направили анимационен филм за половин час! В прекрасната стара техника!” – радва се авторът.
На перото на писателя принадлежат и много други персонажи на популярни анимационни филми, а техните реплики вече станаха народни афоризми.
Баща му е принадлежал към съветската”номенклатура”, но умрял през 1947 година, когато Едуард бил едва на 10 години. След това семейството живеело бедно. „Много добре помня това състояние – когато всички в училището си имат сандвичи, а ти нямаш” – си спомня Успенский.
Най-добър математик на района, победител на олимпиади, след училище отива в Московския авиационен институт. „Вече в института започнах да пиша – спомня си той. – Но три и половина години честно работих в Московския уредостроителен завод, където правихме автопилоти за експериментални ракети”.
„Веднъж реших, че не съм достатъчно умен, за да пиша за възрастни – смее се той, а за децата, без проблеми, защото, по време на отпуска в Крим или на брега на Волга, около мен винаги се навъртаха деца”.
Успенский започва като сатирик в напълно възрастни издания, въпреки че го издаваха с малко ентусиазъм. Съветската цензура често пъти не пускаше неговите смешни и забавни историйки. В книгите за деца беше по-лесно да се заобикалят подводните камъни на цензурата. Имаше един период, когато в течение на 12 години Успенский публикува само една книга, а и тя беше обучаваща децата на грамотност. Но той винаги си намираше някаква работа. „Не печатат книги – писах куклени пиеси, затварят ги – работя в радиото, измислям предавания за деца. Не ме пускат в радиото – публикувам се в детски списания. Изнасял съм лекции из училища, библиотеки – та нали трябваше някак да се прехранвам”.
Наскоро Едуард Успенский навърши 70 години. Днес той пише и издава повече, отколкото в миналото. Винаги е бил добър баща и много време отделя на своите и на чужди деца. Сега в къщата му се събират деца и внуци от всичките му бракове. Жена му Елеонора казва: „Той е уникален човек. С него е интересно всяка минута. Той може да бъде сложен, строг, избухлив, но при това необикновено остроумен. Дори в бита с него предварително не е известно, какво те чака в следващата минута”.

  •  
    и споделяне