Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 май 2009, 14:09

Обща Победа и частни интереси

През тези майски дни целият свят си спомня за Победата през май 1945 година над нацистка Германия и нейните сателити. Великата победа се ковеше една за всички… Но, както често пъти става в историята, героизмът на едни прикрива грешките и дори престъпленията на други… За това размишлява нашият политически наблюдател, кандидат на историческите науки Пьотър Искендеров.

През тези майски дни целият свят си спомня за Победата през май 1945 година над нацистка Германия и нейните сателити. Великата победа се ковеше една за всички… Но, както често пъти става в историята, героизмът на едни прикрива грешките и дори престъпленията на други… За това размишлява нашият политически наблюдател, кандидат на историческите науки Пьотър Искендеров.
По отношение на Великата победа и днес е уместно да се слага „политическа диагноза”. И доста често тази диагноза изглежда като аберация на историческата памет – или дори елементарна русофобия. Това засяга не само обхванатите от националистичен плам сегашни последователи на „бесния” в Прибалтика или Украйна, бълнуващи илюзии, че победата на Хитлер над СССР би им донесла власт и земя, и забравящи, че собствените им народи бяха обявени от фашистките идеолози за същите „нечовеци”, както и руснаците. С тези хора, продължаващи да искат демонтиране на монументите на воините-освободители и углавно преследване на честването на Великата победа (както става сега в Рига и Лвов), е трудно да се разговаря с езика на аргументите. Тук думата трябва да си каже законът, който се основава върху решенията на Нюрнбергския трибунал.
Затова пък такъв език е необходим в дискусиите с онези, които се стараят да омаловажат значенето на подвига на СССР, разсъждавайки за уж решаващия принос в победата над фашистка Германия на западни страни. Един от любимите аргументи е законът за ленд-лиза, приет от американския конгрес на 11-ти март 1941 година и позволявал на президента на страната да помага на всяка страна, чиято отбрана се признава за „жизнено важна” за САЩ. Забележката е доста показателна. Тя свидетелства, че, помагайки на други страни от антихитлеровата коалиция, Вашингтон още тогава имал „едно на ум” по повод изгодния за себе си световен ред в бъдеще.
В рамките на ленд-лиза САЩ доставяха на съюзници боеприпаси, техника, храни, военно-промишлена суровина на обща сума от близо 50 милиарда долара. От тях на Великобритания се паднаха повече от 31 милиарда долара, а на СССР – близо 11 милиарда. При това, че съветско-германският фронт по мащаби на бойните действия много пъти беше превъзхождал операциите на западните съюзници. Характерно е, че в рамките на ленд-лиза повече от 3 милиарда долара бяха отделени на Франция, която в момента на приемането на закона вече беше окупирана от Германия. Ако се вземат всички относителни показатели, излиза, че дялът на военно-политическата подкрепа, оказана на СССР, съставлява близо 4% от средствата, похарчени от нашата страна по време на войната. Както си спомняше известният съветски дипломат и историк Олег Рахманин, „през 1942 година съгласуваните планове на тези доставки бяха изпълнени едва на 55%. В най-сложното време на подготовка към Курската операция (а във Вашингтон и Лондон знаеха за това) доставките бяха прекъснати за 9 месеца и се подновиха едва през септември 1943 година. Това продължително прекъсване е политически, а не технически въпрос”.
Известни са и фактите, че САЩ, отказали да доставят на СССР стратегически важни метали – дуралуминий, волфрам – снабдяваха с тях фашистка Германия. А това, че вторият фронт в Европа беше отворен едва през юни 1944 година – т.е. две години по-късно спрямо срока, уговорен от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания – не го оспорват дори и западни експерти.
Горепосочените данни по ни какъв начин не подценяват приноса на всички държави от антихитлеровата коалиция във Великата Победа. Но величието на общия подвиг не бива да е парван за частни интереси и да е основа за опасни политически спекули и опити за преписване или прекрояване на историята.


  •  
    и споделяне