Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 април 2009, 12:51

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА И КРИЗАТА

Световната финансова и икономическа криза засегна всички страни, включително Русия и България. Тя внася корекции във всички съвместни проекти, и преди всичко в енергетиката. Това са нефтопровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене”.

Световната финансова и икономическа криза засегна всички страни, включително Русия и България. Тя внася корекции във всички съвместни проекти, и преди всичко в енергетиката. Това са нефтопровода Бургас – Александруполис, газопровода „Южен поток”, АЕЦ „Белене”. Приказките на някои представители на властните структури в България и отделни СМИ, че с тези проекти Русия се стреми да установи икономическо господство в България и продължава имперската си политика, са клишета от миналия век, отживелици от провежданата от бивши правителства политика, когато се размахваха лозунгите „Сянката на Кремъл”, „Пипалата на КГБ” и тем подобни.


В днешните условия тези стереотипи вече не действат, защото светът се промени. Защо, например, германските СМИ дори и не помислят да упрекват Москва в имперски амбиции и в стремеж да постави страната в енергийната зависимост, купувайки 35% от необходимия на Германия газ от руския „Газпром”? Същото се наблюдава и в редица други страни на Европа. Защото просто няма други алтернативни доставчици, а ако има отделни такива, то те продават въглеводородната суровина на много по-високи цени, отколкото „Газпром”. А що се отнася до газопроводите „Южен поток” и „Набуко”, то българските власти подкрепят и двата, като за първия са подписали междуправителствено споразумение за участие в строителството му, а за втория президент, премиер и министри доста се престарават като го сочат за първостепенен. С това те се опитват да докажат, че България е примерен член на НАТО и ЕС и верен съюзник на САЩ. Само че за „Набуко” има много неясни неща и редица трудности – неосигурени количества газ за запълване на тръбопровода, неосигурено финансиране и редица други. Докато „Южен поток” няма подобни проблеми. А и руската страна неведнъж е заявявала, че „Набуко” не е конкурентен на „Южен Поток”, а допълнително звено за задоволяване нуждите на европейските страни от „синьо гориво”. Защо тогава лансираният от САЩ „Набуко” не се разглежда от българските СМИ като стремеж на Вашингтон да установи геостратегически и енергиен контрол над Европа, а плановете на Москва за реализиране на „Южен поток” се преценяват като имперски амбиции? Освен това да не забравяме, че това е съвместен проект на Русия, Италия, България, Гърция, Унгария, Австрия, Словения, Сърбия, към който ще се присъединят и други държави. „Южен поток”, той е пример за диверсификация на транзита на руски газ, за каквато водещите европейски страни непрекъснато говорят.


Що се отнася до АЕЦ „Белене”, която след спирането на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй” е необходима за икономиката на страната, то в някои български СМИ отново се появяват негативни оценки и предупреждения. Така например, вестник „Капитал” нарича проекта „Белене” „самоубийството на века” и с много предположения се опитва да докаже неефективността на новата АЕЦ — крайната цена на електроенергията щяла да бъде два пъти по-висока от планираната, стратегическият инвеститор RWE изпаднал в колебание, крайната цена на строителството щяла да бъде не по-малко от 7 млрд. евро и т.н. и т.н. Първо, това са само предположения и догадки. Второ, за Русия в лицето на „Атомстройекспорт” този проект е визитна картичка, в него е заложен авторитета на страната и стремежа да се утвърди на световния пазар. И третото, най-важното – в края на април се очаква посещение на българския премиер С. Станишев в Москва, по време на което ще бъдат уточнени всички подробности около строителството на АЕЦ „Белене”. Нека да изчакаме и тогава ще имаме основание да говорим за целесъобразността, или нецелесъобразността на този проект.


Добре е, че засега от българска страна няма възражения по изграждане на нефтопровода Бургас – Александруполис. Казано накратко, енергетиката в руско-българските отношение е главен акцент с перспективи за взаимна полза.




КАКВО Е ИЗГОДНО ЗА БЪЛГАРИЯ?


Съвместни българо-руски проекти – газопровода „Южен поток” и нефтопровода Бургас – Александруполис. Чрез тях България може реално да стане енергиен център не само на Балканите, но и в Юго-Източна Европа, плюс печалбата за българската хазна от стотици милиони долари от транзита, осигуряване на нови работни места.


Товарния ферибот Варна – „Кавказ”. След като той започна да действа, ще бъде значително съкратено времето за транспортиране на български и руски товари, намалява се крайната цена на стоките, с което те стават по-конкурентноспособни на руския и българския пазари, премахват се митническите формалности и бариери.


Създаването на съвместни компании и предприятия на територията на Русия /особено в регионите на огромната страна/ в хранителната промишленост, бутилиране на български вина. За тези отрасли се откриват много добри възможности, имайки предвид икономическата криза. Руснаците вече преминават от купуване на скъпи и луксозни хранителни продукти, вина, облекла, козметика към по-евтини, каквито може да предложи България и които са добре познати на руснаците от миналите години.


Туризмът. Миналата година българските курорти са били посетени от над 200, 000 руски туристи. Тази година, във връзка с кризата се очаква спад от около 15-20%. Необходима е подкрепата на този отрасъл от страна на държавата — намаляване на таксата за визи, облекчаване на издаването им /по електронен път или на летищата /както е в Турция, една от страните-конкурентки в туризма/, задържане на цените на хотелите на сегашното равнище, по-значително финансово участие на Българската агенция по туризма в рекламата.


Разбира се, с това не се изчерпва списъка на възможностите за българските предприемачи и производители за утвърждаването им на обширния руски пазар. Посочих само някои от по-важните, познавайки условията и търсенето в Русия, на базата на многогодишния опит на редица български фирми и компании, работещи на руския пазар. Надявам се, че и вие ще подскажете и други възможности, които в крайна сметка биха намалили негативните последици от икономическата и финансовата криза. Защото тя, както заявяват лидери на водещи държави в света, може да бъде преодоляна по-бързо и по-безболезнено само със съвместни усилия.


  •  
    и споделяне