Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 март 2009, 21:53

ГЕНЕРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА РУСКАТА НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА В САНКТ-ПЕТЕРБУРГ ВЛАДИМИР ЗАЙЦЕВ: „НА МЛАДЕЖТА ТРЯБВА ДА Й СЕ НАПОМНЯ ЗА МИНАЛОТО”

Петербургската програма на Годината на България в Русия стартира в Руската национална библиотека. Подробности и оценки ще научите от Генералния директор на библиотеката Владимир Зайцев: - В нашата библиотека се откриха две изложби, посветени на самобитната култура на Българи. Едната под надслов „Традиции” е персонална експозиция на фотохудожника Александър Михайлов и запознава руския зрител с колоритните снимки на младия български фотограф.

Петербургската програма на Годината на България в Русия стартира в Руската национална библиотека. Подробности и оценки ще научите от Генералния директор на библиотеката Владимир Зайцев:



- В нашата библиотека се откриха две изложби, посветени на самобитната култура на Българи. Едната под надслов „Традиции” е персонална експозиция на фотохудожника Александър Михайлов и запознава руския зрител с колоритните снимки на младия български фотограф. Втората е озаглавена „За племето на древните и сегашните славяни”, представя илюстрации на книги и е посветена на обичаите на различни националности и различни вероизповедания, които живеят в България. Наред с това те дават представа за съвременния живот в страната, която по-рано беше толкова близка на руснаците, но през последните 20 години за съжаление ни е известно за нея твърде малко. Някога нашата библиотека поддържаше тесни връзки с Националната библиотека „Кирил и Методий” и „Иван Вазов” в Пловдив. Годините на преустройството ни отдалечиха и разединиха един от друг и сега нямаме сключени споразумения за сътрудничество. Но първата крачка е направена и да се надяваме, че в бъдеще отново ще подновим тесните ни контакти. Вече си кореспондираме с главните библиотеки на страната, а през Годината на България в Русия вероятно ще ни се удаде да осъществим обмен на делегации на сътрудници. Обаче международният книгообмен не се е прекратявал дори и през най-трудните години. На тазгодишната изложба са представени много книги от България, които получихме по-рано.



Как смятате, дали българските изложби ще бъдат забелязани и оценени от петербуржците, които са свикнали да имат работа с големи културни акции?



- Разбира се. За това свидетелства откриването на екпозициите. На него присъстваха много хора — читатели, сътрудници на библиотеката, представители на дипломатическия корпус на Санкт-Петербург. При нас редовно се провеждат изложби, посветени на различни страни и събития. Руската национална библиотека се стреми жителите на Санкт-Петербург да се запознаят колкото се може по-широко с международния културен живот. Но съм убеден, че българската изложба няма да се изгуби на фона на другите мероприятия. Главното е, че тя трогва такива вечни струни в сърцата на руснаците, като чувството на историческо родство, културната и духовна близост с българския народ. Ние разбираме и се стремим да бъдем заедно. И сме готови за това на емоционално и човешко равнище.



Миналата година заедно отпразнувахме 130-годишнината от освобождението на България от османско иго, а тази ще отбележим 130-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Русия и България. Но това, както се казва, е далечно минало. Как да помогнем на съвременната младеж да усети съпричастност към тези събития, да разбере тяхното дълбоко значение и движещи мотиви?



- Мисля, че събития, като изложби и общи юбилеи ни дават възможност да привлечем вниманието на младежта върху общата ни история. Убеден съм, че трябва да й напомняме за далечното минало. За тези събития трябва да се говори, тогава младежта ще проявява интерес към тях. И не е нужно да избягваме патос. Ако не е фалшив, той може да служи за добри дела, мисли и настроения, за правилно осмисляне на миналото.


  •  
    и споделяне