Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 декември 2008, 22:00

ПИСАТЕЛЯТ ЮРИЙ ПОЛЯКОВ: „ВЕСТНИК „ЛИТЕРАТУРНАЯ ГАЗЕТА” ЩЕ ПОМОГНЕ В ПРОВЕЖДАНЕТО НА ДИАЛОГ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИ И РУСКИ ПИСАТЕЛИ”

„Радвам се, ако съм успял да променя към по-добро представата на българи за литературата в Русия от последните двадесет години” – признава Юрий Поляков, главен редактор на вестник „Литературная газета”, известен писател, публицист, лауреат на Голямата Бакунинска премия за 2008 година.

„Радвам се, ако съм успял да променя към по-добро представата на българи за литературата в Русия от последните двадесет години” – признава Юрий Поляков, главен редактор на вестник „Литературная газета”, известен писател, публицист, лауреат на Голямата Бакунинска премия за 2008 година. На вечер в посолството на България в Русия, посветена на литературния проект „Слово и Образ” с Юрий Поляков разговаря нашият кореспондент Мария Папандина.


Юрий Поляков оглавява „Литературная газета” от 2001 година. От тогава тиражът й се увеличи от 25 на 140 хиляди бройки. Съществена роля в това изигра и фактът, че колективът на вестника го направи отворен за всички литературни насоки, което привлича читателите и преди всичко младежта.


Административната работа на Юрий Поляков не му пречи успешно да се занимава с писателска дейност. През последните 20 години неговите книги „Небето на падналите”, „Намислих да бягам…”, „Царят на гъбите” ,”Козленце в мляко” бяха издавани много пъти. Негови романи са екранизирани, инсценирани, преведени на много езици. И така, няколко въпроса към писателя.


КОРЕСПОНДЕНТ: Господин Поляков, през 2008 година в България излезе превод на Вашата книга „Намислих да бягам..”. Предишната книга на български е издадена още преди 20 години. С какво ли е свързано това прекъсване?



- Наистина, през 1988 година в издателство „Народна младеж” излезе моята повест „Работа върху грешките”. Тук се разкрива проблематиката на взаимоотношенията между учители и ученици през епохата на морална криза. По онова време тя не беше толкова пък очевидна, но, както е известно, писателите много по-рано от другите хора усещат дълбоките обществени процеси и точно отразяват техните черти в своите творби. Ще кажа, че повестта „Работа върху грешките” беше възприета в България с голям интерес. По-късно дори получих предложения за по-нататъшно превеждане на мои книги: „Извънредно произшествие от районен мащаб”, ”100 дни преди заповедта”, „Апофигей”. Но на тези планове не им беше съдено да се сбъднат. Социалистическият лагер се разпадна, започна един сложен етап в историята, когато престанаха да бъдат толкова важни традиционните културни връзки и острите повести на съветски писатели. И ето че след 20 години в България в издателството на Божана Апостолова излезе моята книга „Намислих да бягам…”, в момента най-често превежданият ми роман. Това е семейна сага, в която по примера на живота на едно семейство се наблюдава ходът на събитията в нашата страна през периода от края на 70-те години до края на второто хилядолетие. Книгата е наградена с премията „Най-добър преводен роман за 2003 година” в Китай. Освен това, тя е много популярна в Сърбия, Германия, а сега, да се надявам, ще има успех и в България.



КОРЕСПОНДЕНТ: Господин Поляков, а как оценявате сегашния интерес на българските читатели към руската литература?



- Интересът към литературата сега е много голям. Но, за съжаление, по силата на различни причини, в България, както и в други страни, в които съм бил на работно пътуване, през последното десетилетие се е формирало превратното мнение, че най-известните съвременни писатели в Русия са Владимир Сорокин, или поне, Александра Маринина. Със запознанството със своя роман „Намислих да бягам…” исках да разсея това заблуждение. Първоначално се постарах да го изграждам по художествени закони, а не върху нарушения на здравия смисъл в името на комерсиалния успех, както сега се случва често при съвременни автори. Сметнах за приоритет за себе си запазването на традициите на руския литературен език. Мисля, че моята книга ще стане крачка към продължаване на дружбата с българските читатели.



КОРЕСПОНДЕНТ: „Литературная газета” начело с Юрий Поляков активно участва в проекта „Слово и Образ”, основна цел на който е запознанството на московчани с изкуството на българската творческа интелигенция. „Делегация от представители на нашето издателство проведе много плодотворна работа в България” – каза Юрий Поляков и продължи:



- След 20-годишно прекъсване подновихме дните на „Литературная газета” в България. В нашето издание цяла колонка беше посветена на творчеството на водещи съвременни писатели от Варна, а в процеса на нейната подготовка във вестника се формира колектив от талантливи преводачи, готови към активно сътрудничество с български автори. Успешната работа върху броя логично ни доведе до идеята за издаване във вестника на приложение от четири колонки за културата и литературата на братската страна. Този много сериозен проект, според мен, е уникален, защото тримесечните приложения ще дават представа за процесите в културното пространство на България, които не бяха широко отразявани в медиите през последните 20 години. Първият брой е планиран за началото на 2009 година, когато в Русия ще стартира Годината на България. Много се надявам, че периодът на прекъсване на творческите ни връзки е приключил и започва възраждане на искрения диалог, присъщ на отношенията между българските и руски писатели. Сигурен съм, че не без помощта на „Литературная газета” тези връзки ще се развиват и ще укрепват!




  •  
    и споделяне