Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
10 ноември 2008, 21:20

Благодарна памет: Продължение на историята на «Бронзовия войник» в България.

(интервю, изпратено от нашия пловдивски кореспондент Денчо Владимиров) В обществения календар на Пловдив, а и на цяла България, датата 5 ноември 2007 година зае своето достойно място като полувековен юбилей на Паметника на Съветската армия в Пловдив „Альоша”. И ето че сега вече отбелязваме 51 години на „Альоша”.

(интервю, изпратено от нашия пловдивски кореспондент Денчо Владимиров)



В обществения календар на Пловдив, а и на цяла България, датата 5 ноември 2007 година зае своето достойно място като полувековен юбилей на Паметника на Съветската армия в Пловдив „Альоша”. И ето че сега вече отбелязваме 51 години на „Альоша”. Да се поклонят в рождения ден на гранитния руски войник, отново на Хълма на освободителите се изкачиха множество пловдивчани и гости на града.


Сред тях беше и руснакът от Талин Александър, трогнат от отношението на пловдивчани, и изобщо на българи, към паметника на съветския воин в Пловдив, който се съгласи за даде интервю за Радио „Гласът на Русия”:



- Казвам се Александър, в България съм от месец юни по работа на командировка. Роден съм в Русия, израснал съм в Естония. Искам да кажа, че за мен това, което става в България, е много интересно, харесва ми природата, много ми харесват хората, които се усмихват, мнозина от тях говорят на руски, особено от старшето поколение… Вече научих, че в Пловдив съществува руски клуб на сънародниците «Отворена Русия» и имах възможност няколко пъти да се срещна с хора от този клуб, и съм им много благодарен за топлия прием, за това, че този клуб съществува и хората, които се събират заедно в него, не забравят своята руска култура, своите корени. Моето семейство сега е далеч от мен, и за мен е голяма подкрепа, емоционална, че мога да бъда заедно с хора, които говорят на моя роден език, и мислят като мен. Безусловно знаех за монумента Альоша, чувал съм, че той е издигнат в България, но не знаех, че този символ стои именно на Пловдив. И затова естествено, като руски човек, преди всичко се изкачих на хълма при Альоша и ми беше много приятно, че в България тачат и помнят великия подвиг, извършен и от моя дядо, и други войници, воювали против фашизма. Дядо ми си отиде от живота неотдавна… Смятам, че подобни паметници, подобно уважение и почит към събитията от тази страшна война, трябва да остават в нашите сърца, в нашия живот. И е много важно да идваме пред такива паметниците, да помним за подвига на войните от Великата Отечествена война.



- Ние в България знаем, как в Естония защитаваха своя Бронзов войник – поддържа темата Денчо Владимиров.



- Да, такава ситуация имаше и в Талин. У нас съществува движение „Нощен дозор”, което в продължение на години пази нашия Бронзов войник от посегателства на вандалите… Събитията от последните години показаха, че е необходимо, когато държавата не взима никакви мерки да защити паметниците на историята, хората да се организират в граждански патрули, да пазят реда около тях. За съжаление, в Талин държавата бе заела позиция на страничен наблюдател. Затова, хората, на които им бе скъпа паметта на падналите във войната съветски войници, създадоха организацията „Нощен дозор” и пазеха монумента денонощно. Но за съжаление със „законни” държавни методи паметникът все пак бе премахнат от мястото му и преместен. И проблемът беше не толкова в това, че паметникът бе преместен, но в начина, по който ставаше всичко това… Според мен, продължава Александър, проблемът е там, че стана ясно, колко силно е желанието на някои хора в държавата да изкоренят паметта, да препишат историята на Великата отечествена война. Но събитията около Бронзовия войник показаха и друго, че има много други хора, за които Великата отечествена война и всичко свързано с нея, не е празен звук, те идват и при Бронзовия войник, и при „Альоша”, от сърце отдават своята почит, внимание, цветя и венци, и на 9 май и други паметни дати, например, като тази – 51-ия рожден ден на руския войник в Пловдив «Альоша».





  •  
    и споделяне