Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
16 октомври 2008, 22:19

ИСТОРИКЪТ ЛЕОНИД ЛЯШЕНКО: „ИСТОРИЧЕСКАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ НАРОД НИ ПРАВИ ПО-ДОБРИ, ПО-ЧОВЕЧНИ И ПО-БЛИЗКИ ЕДИН НА ДРУГ”

Неотдавна в Българския Културен Институт в Москва беше представено ново издание от поредицата „Животът на забележителните хора”. Книгата е озаглавена „Александър II – Царят-Освободител”. Разговор с нейния автор Леонид Ляшенко, историк и професор от Московския държавен педагогичен университет, проведе нашата кореспондентка Мария Папандина.

Неотдавна в Българския Културен Институт в Москва беше представено ново издание от поредицата „Животът на забележителните хора”. Книгата е озаглавена „Александър II – Царят-Освободител”. Разговор с нейния автор Леонид Ляшенко, историк и професор от Московския държавен педагогичен университет, проведе нашата кореспондентка Мария Папандина.


Блестящ оратор и интересен събеседник, Леонид Ляшенко е убеден, че истинският историк, който се занимава с биографии на известни личности, най-вече трябва да има литературен талант, да познава епохата и да може да направи обективна оценка на значението на личността, за която пише, за нейното време.


Неотдавнашното реабилитиране на семейството на Николай Втори вече се смята за историческо събитие за Русия. Наистина решението на Президиума на Върховния съд отдаде дължимото на последния руски император, неговата съпруга и техните деца. Най-ценното е, че с управлението именно на представител на фамилия Романови е свързано едно от ключовите събития в историята на българския народ – освобождението му от османско иго.


КОРЕСПОНДЕНТ : Господин Ляшенко, вашата книга е особено актуална в годината на 130-ия юбилей на Освобождението, който стана главно събитие през Годината на Русия в България. Разкажете, моля ви, как се е появила идеята да напишете книга за Александър Втори?



- Епохата на управлението на Александър Втори винаги е представлявала за мен особен интерес. Отначало посветих на тази тема дипломната си работа в института, след това дисертацията и поредица от статии. Материали за отделна книга съм събирал в продължение на 15 години, обаче успях да ги обединя доста бързо — едва за половин година. В нея са представени спомени на съвременници на императора, които рисуват доста точен портрет на Александър Втори като политик, владетел и семеен човек. Първо, опитах се по-точно да разкрия ролята на управител в нашата страна, като префразирах думите на поета Евгений Евтушенко: „Монархът в Русия е повече от монарх”. И второ, за мен беше важно да покажа, че Александър Втори е бил неординерна личност. Заслугите на императора са огромни? Той е освободил крепостните селяни, балканските народи, но не бива да се забравя също така, че той е освободил руснаците и в духовно отношение. Например от раболепност и лицемерие. Като описвах личния живот на Александър Втори, неговите отношения с любимите му жени, исках да го покажа най-напред като човек, на когото не му е било чуждо нищо земно, и наред с това той цял живот е изпитвал отговорност за съдбините на близките си хора. Но главна заслуга на Александър Втори като държавен деец, разбира се, е водещата му роля в руско-турската война през 1877-78 г. Именно Александър Втори е издал заповед за започване на война с Турция, макар и да се е съмнявал силно в успеха на тази мисия. Както знаем, Европа по онова време не е била настроена приятелски към Русия, защото се е опасявала, че тя ще пожелае да укрепи позициите си на Балканите. Не бива да се забравя, че Александър Втори лично е присъствал на театъра на военните действия, брат му великият княз Николай е бил главнокомандващ руските войски, а трима синове на императора са командвали отреди. По такъв начин цялото семейство на Александър Втори е участвало в освобождаването на България.



КОРЕСПОНДЕНТ: Както е известно, въпросът за Берлинския конгрес, който се е състоял след края на войната, и досега е болезнен за българите. С негово решение България е била разделена на три части. Как смятате, възможно ли е било да се избегнат тези териториални загуби?



- Мисля, че не, не е могло. И най-вече защото решението на Берлинския конгрес тогава е било единственият възможен компромис между интересите на всички велики европейски държави. Лошото е, че канцлерът Горчаков погрешно е показал на австрийския посланик карта, на която са били обозначени максимално възможните за Русия отстъпки. След тази дипломатическа грешка вече не е могло да се говори за какъвто и да било друг вариант за териториална подялба. Но мисля, че дори и без тази досадна грешка, е могло да се спечели твърде малко.


КОРЕСПОНДЕНТ: 2008 година преминава в България под знака на 130-годишнината на освобождението от османско иго. Какво бихте пожелали на нашите слушатели?



- Много би ми се искало онези добри неща, които са ни обединявали през цялата история на Русия и България, никога да не се забравят. Защото връзката между българския и руския народ ни прави по-добри, по-човечни и по-близки един на друг.



  •  
    и споделяне