Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
10 септември 2008, 20:28

ПЕТКО ПЕТКОВ ОТ СТАРА ЗАГОРА: „ИМА ЛИ РУСИЯ – ИМА И БЪЛГАРИЯ”

Ето че лятото отмина, пред прага е есента. Надяваме се, уважаеми слушатели, че сте отпочинали през тези месеци и с нови сили ще се захванете за обикновените си дела… И въпреки че през лятото, като правило, писмата са по-малко, онези, които получихме, ни учудиха.

Ето че лятото отмина, пред прага е есента. Надяваме се, уважаеми слушатели, че сте отпочинали през тези месеци и с нови сили ще се захванете за обикновените си дела… И въпреки че през лятото, като правило, писмата са по-малко, онези, които получихме, ни учудиха. Докато по-рано в лятната си кореспонденция, основно, бяхте писали за ежедневните си грижи – почивка, работа на вилата, времето – то сега в повечето писма са отразени проблеми от държавен мащаб. Изглежда лятото наистина е било горещо, както и в чувствата на много граждани на България.


Например, Христо Дървеняшки от Правец анализира политиката на ръководството на страната, наследството, останало след премиера Симеон Сакскобургготски:


„…българският народ много добре знае кои са му приятелите и кой се опитва да разводнява дружбата ни с РУСКИЯ НАРОД. В това никой няма да успее, защото винаги в трудност сме протягали ръка към БРАТСКИЯ РУСКИ НАРОД и такава помощ винаги при нужда сме получавали – това не може да се забрави… До сега не съм срещнал човек, които да одобрява поклонническото поведение на нашите управници и най вече даването на територия за бази на американски войски. От кого ще ни пазят? А построяването на радарните инсталации в Полша и Чехия? Това са подли американски хитрости. Радвам се обаче, че твърдата политическа линия на г-н Путин се продължава от новия екип на г-н Медведев. Още веднъж, най-сърдечно Ви благодаря за поливалентната информация за обществено политическия живот в РУСИЯ, а така също и за световните събития.”


Елена Тодорова от София също дава своя оценка на международната политика на Америка.


«САЩ как хитро и ловко играят задкулисните си номера!.. Но те не могат честно да водят борба, а предпочитат с бомбардировачите да рушат света!»


Както следва от писмото, Елена Тодорова не само че следи последните политически събития в света, но и активно участва в обществения живот на града. Тя пише статии в местни вестници. Любимият й жанр е съвети за млади и стари. Може те и на вас да ви помогнат, уважаеми слушатели.


«Изградете чувството си за хумор и търпимост. При това е хубаво да умеем да се надсмиваме и над самия себе си. Тази дарба улеснява живота. Днешният живот с лавината от информация, която ни залива, с шума и напрежението ни подлага на непрекъснат стрес, затова спокойна домашна обстановка е много важна. Ако се отделя малко повече време за нея, ще бъдат спестени доста неприятности».


Получавайки подобни писма, за пореден път се убеждаваш, колко е важно да имаш наблизо човек, който да те посъветва – тогава по-леко се избягват грешките, за поправяне на които често пъти не стигат нито сили, нито търпение, а понякога и желание.


А ето пример за взаимна помощ. В писмото на Иван Иванов от Варна открихме писмо на Левон Ованезов – председател на арменската диаспора във Варна. По някакви причини Левон е изпратил писмото си чрез своя български приятел. И ето какво ни пише той:


«Ние, арменците от град Варна, знаем, чувстваме, че без Руската Федерация, без нейната активна подкрепа, Република Армения трудно ще просперира. Това разбиране, това усещане ни кара да вярваме, да се надяваме и още по-силно да уважаваме и обичаме руския народ – защото в тази обич е разковничето на оптимизма, надеждата и бъдещето на Армения».


Благодарим Ви, Левоне, за добите думи. В днешния свят е много важно хората да разбират истинската същност на държавната политика и правилно да акцентират. Вашият личен пример е потвърждение на казаното. Съдейки по всичко, Вие се чувствате много уютно в България!


Винаги е приятно да се поучават писма от стари приятели, с които се познаваме не едно десетилетие. Сред тях е и Петър Величков от София.


«Проблемите, които ме вълнуват са много и доста разнообразни. Но един от тях, който днес притеснява всички българи, е този свързан с непрекъснатото поскъпване цените на хранителни стоки, ел. ток, бензина, дизела, газта… От април миналата година до април тази година храните у нас са поскъпнали най-осезателно в целия ЕС – с над 25%… Какво прави държавата срещу поскъпването на живота и задълбочаващата се мизерия? Освен това населението на България през последните 10 години е намаляло с 8 процента… И да бяха само тези две беди!»


А ето още едно писмо, достойно за внимание, което продължава темата на Петър Величков. Авторът му е Анна Даракчиева, която преди няколко години ни беше писала от Гърция. Този път писмото й дойде от Пловдив.


«След 8 години се завърнах в Родината си и за голямо съжаление съм дълбоко разочарована от състоянието, в което я намирам. Всеки притиснат от безизходицата и безпаричието, сам се справя с имиграцията, а тя е нож с две остриета; от временна става постоянна, до момента когато децата няма да говорят родният си език, а ще предпочетат да живеят в чужда страна. Дано съм лош пророк, но това ще е най фаталния демографски срив на държавата ни. Съмнявам се дали след 50 години не ще ни впишат в Червената книга като нация. А колко малко се иска от нас, хората, за да бъде животът добър. В най-святата книга Библията е написано:


- Не убивай, не кради, не лъжи и т.н. Всичко това ще те дари с благоденстващи щастливи дни».


С тези от детинство познати думи можехме и да завършим поредния преглед на пощата, но в ръцете ми има още няколко писма, на авторите на които бих искала да им благодаря от все сърце. Сред тях е и гореспоменатият Христо Дървеняшки от Правец. «…радвам се, че между новините които ни давате, включвате и музикални предавания от съвременни руски композитори и изпълнители. За младежите, които Ви слушат, а те не са малко, това е прекрасно. Руските песни допадат на нашия народ, те по всичко са ни близки…»


Благодарим и на Илистати и Марийка Евстатиеви от село Люти Брод, Врачанско. Както винаги, те сложиха в писмото си изрезки от вестници със статии аз събитията в родния им край. Съпрузите продължават да ни запознават с историята на селото им. С голям интерес прочетохме за реставрирането на „Мадарския конник”, за изложбата на творби на руския художник Митрофан Греков, посветена на Годината на Русия в България.


Низък поклон и на Вас, Минка Лулева от Калофер за впечатленията от среща с руски и украински туристи, отишли да покоряват връх „Ботев”. Минка би се радвала да чуе руска реч и в центъра на Калофер, защото именно руският език е станал обединяващо начало за украинци и българи, които не са могли да се разберат помежду си.


Благодарим за писмото и на Петко Петков от Стара Загора. Чувства се, че е написано след дълбоки размисли. Но, уви, почеркът никак не се чете. И все пак една от главните мисли успях да я разбера – „…има ли Русия – има и България”. Между другото, много ви молим, уважаеми слушатели, ако е възможно, пишете ни по-четливо.


А сега – накратко. Наши искрени благодарности на Антон Рачев и Иван Стефанов от Русе, на Георги Тонев от Свиленград и Тодор Дечев от София, изпратили ни писма за конкурса „От Кирил и Методи до наши дни”. Предадохме ги на журито и то ще отчете резултатите в края на годината. Особена благодарност на новия ни слушател от София Ангел Маджаров. Той не само че изказа редица предложения за усъвършенстване на нашите предавания, към които ние задължително ще се вслушаме, но и ни изпрати книга свои избрани разкази!


Тук се сбогуваме, скъпи приятели, Много ви благодарим за „обратната връзка” – тя ни помага да формираме нашите програми, съобразени с вашите пожелания и предложения.


Пишете ни, обаждайте ни се – ние работим за вас!


  •  
    и споделяне