Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 април 2008, 21:45

СЛУШАТЕЛЯТ НА "ГЛАСЪТ НА РУСИЯ" ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ ОТ СОФИЯ: “ДЪРВОТО НА НАШАТА ДРУЖБА НЕВЕДНЪЖ Е ДАВАЛО ГОРЧИВИ ПЛОДОВЕ, НО НИЕ ИМАМЕ ОБЩА ПИСМЕНОСТ, ОБЩА РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА И ОБЩА СЛАВЯНСКА КРЪВ”

От началото на годината сме получили близо стотина ваши писма, и във всяко от тях има прекрасни, топли, много сърдечни думи. Главни теми, разбира се, са 130-годишнината от Освобождението, Годината на Русия в България, януарската визита на Владимир Путин във вашата страна и други също много важни събития.

От началото на годината сме получили близо стотина ваши писма, и във всяко от тях има прекрасни, топли, много сърдечни думи. Главни теми, разбира се, са 130-годишнината от Освобождението, Годината на Русия в България, януарската визита на Владимир Путин във вашата страна и други също много важни събития.
Ето мнението на отдавнашния ни приятел от София Петър Величков по някои въпроси:
«В град Пловдив бе чествана 50 годишнината на откриването на паметника на Альоша, — пише Петър Величков. — Когато СССР рухна, от страна на тогавашни наши политици беше направено всичко, за да бъдат прекъснати връзките с Русия. Опитаха се в Пловдив да взривят паметника на Альоша. Но не се намери такъв мощен динамит, който да откъсне каменните ботуши на руския войник от високото тепе на града. И днес той продължава да стои изправен, могъщ, стъпил здраво върху скалата, вперил поглед в далечината… там където е неговата родина – един голям символ на българо-руската дружба».
Както виждаме, не само пловдивчани са загрижени от това, но и всички трезво мислещи граждани на България. А ние, на свой ред, сме благодарни на вашите патриоти за опазването на символа на руско-българската дружба. Що се отнася до визитата на Владимир Путин в България, според Петър Величков, част от хората обвиняват правителството в подписването на 4-те важни документа, уж правели България зависима от Русия, но това са само емоции, а не факти, пише Петър Величков. Той цитира изказвания на ръководителите на нашите страни на прес-конференцията в НДК:
“Днес е преломен ден в българо-руските отношения – каза в своето слово президентът Георги Първанов. – Струва ми се, че още не можем да осъзнаем това, което постигнахме с Русия след подписването на договореностите за газа, АЕЦ – а транспорта, търговията, културата. Фалшива е емблемата – дали с Европа, дали с Русия – каза Първанов — да вървим?
Нас ни свързват дългогодишни връзки – Путин му отговори. — България и Русия са обречени на партньорство. Ние предлагаме селското ви стопанство да работи и задоволява Москва с продукти, строителите ви да участват в големите строежи на Русия…
Така, с изключително сдържан тон, точен в оценките, без излишна реторика, остана у мен усещането и представата за руския президент. Знае за какво е дошъл в България, знае какво иска и как да го постигне”, — така нашият слушател от София преценява визитата на Владимир Путин.
А ние продължаваме да четем неговото писмо:
“България днес изпитва лека носталгия към Русия. С удоволствие гледа руски сериали: «Бригада», «Брат-1», «Брат-2», «Война»…. политиците днес не могат да спрат любовта ни към Русия. Руснаците ги чувстваме като наши братя. Противното значи мразим Пушкин, Достоевски, Толстой… 2008 година у нас е обявена като година на Русия и на руската култура… ще попитаме какво знаем за Русия и нейната култура у нас? Младото поколение не я познава добре… Има български фирми, които закупуват книги от Русия и ги продават у нас. На книжния ни пазар руската книга отново намери своето запазено място.
Имам усещането, че в последните 2-3 години започна в България възвръщането ни към руската култура, — продължава Петър Величков. — Културните ни отношения с Русия след 1989 година, по вина и въз основа на тогавашната политика на лидери и политици като: Филип Димитров, Иван Костов, Соломон Паси, Александър Йорданов, Стоян Ганев и др. бяха замрели, в застой. Но обикновените хора, българите, не тръгнаха след тях, а запазиха уважението, любовта и интереса си към руската култура. Засилиха се и връзките ни с руското кино. Нашата актриса Казакова получи награда на Московския кинофестивал през 2007 година. Има какво да представи и българския театър през тази година в Русия. Ние искаме да контактуваме с една от световните култури – руската и затова трябва да се подготвим добре и да покажем разнообразието на българската култура”. – сигурно нашият слушател вече се готви за Годината на България в Русия през 2009.
Петър Величков анализира и днешното национално самосъзнание на сънародниците си, като го сравнява с това през 1878 година:
“Българинът достигна до 3 март 1878 година, защото никога не е бил роб… Душата му винаги е била свободна. Главата – вдигната. Доказателства са бунтовете, въстанията, жертвите, пепелищата… Българите винаги са били народ. От недрата на този народ – обезглавен, безправен, съсипан от кръвния данък, се раждат войводи и четници, титани на словото и делото.
Трети март вълнува духа на цял народ. Защото тази дата ни въздига, но ни задава и въпроси: днес, когато сме свободни, същите ли са нашата чест и достойнство? Същите ли са нашата гордост и нашето самочувствие? По същия начин както някога ли пазим чистотата на българските традиции и обичаи, ами дружбата ни с братския руски народ как върви? Наведохме се пред големия Западен брат и Русия ни се обиди. Получи се нещо като «студена война» от времето на социализма. Но с течение на времето връзките ни не замряха. Независимо от предишните разногласия русите и до днес смятат България за най-близката славянска страна. Дървото на нашата дружба неведнъж е давало горчиви плодове, но ние имаме обща писменост, обща религия и култура и обща славянска кръв. А кръвта, както е известно, вода не става”.

 

  •  
    и споделяне