Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
5 април 2008, 22:09

КРАТКО ЗАТИШИЕ МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ ПРАЗНИЦИ – НА 3 МАРТ В БЪЛГАРИЯ И НА 9 МАЙ В РУСИЯ

«Слушам всяка вечер радио «Гласът на Русия», — така започва писмото си Екатерина Илкова от София, както впрочем и мнозина от вас, уважаеми слушатели. – Слуша Ви и моето семейство… Радвам се на напредъка на Русия, за добруването на руския народ, за който велик народ се полагат грижи да живее по-добре в здраве, мир и благоденствие.

«Слушам всяка вечер радио «Гласът на Русия», — така започва писмото си Екатерина Илкова от София, както впрочем и мнозина от вас, уважаеми слушатели. – Слуша Ви и моето семейство… Радвам се на напредъка на Русия, за добруването на руския народ, за който велик народ се полагат грижи да живее по-добре в здраве, мир и благоденствие. От предаванията ви лъха спокойствие и надежди, зов за мир и разбирателство между народите…».


На думите на Екатерина Илкова е съзвучно настроението Георги Димов от Шумен. – «Искрено казано, често слушам и двете ви предавания, защото те ми действат положително и предпочитам да слушам вашите гласове, отколкото да гледам по телевизията американски филми, които ежедневно показват техния начин на живот – насилие, убийства, лъжи и най-различни жестокости, които промиват мозъците на младото поколение…».


Наистина в наше време на младежта не й е леко да си намери истински ориентири в живота. Обаче времето ще сложи всичко на мястото му, и да се надяваме, че младото поколение ще намери собствени приоритети и че те няма да се отличават от главните ценности на нашето поколение. Ето какво ни пише например Кръстю Митов от София във връзка с януарската визита на Владимир Путин в България: «… гледах един репортаж по телевизия. «7 дни» показаха 7-8 човека от всякаква възраст да се изкажат по повод делегацията от РФ. За мое голямо удовлетворение всички и млади и стари се изказоха с почит и уважение към Русия и руския народ затова, че ни е дарила свободата…» В своето писмо Кръстю Митов изразява и мнението на повечето свои сънародници за личността на Владимир Путин – «Вашият президент е един изключителен дипломат и патриот, който работи само в полза на РФ и затова има толкова голям рейтинг».


Темата за визитата на президента на Русия продължава в своето писмо Тодор Дечев от София — «…2008 година наистина ще бъде една хубава година за българо-руските взаимоотношения. Годината на Русия в България беше открита не с лозунги и фанфари, а с един изключителен концерт в присъствието на двамата президенти Владимир Путин и Георги Първанов и много членове на правителствата на двете страни и над 4 хиляди приятели на Русия в най-голямата зала на Дворца на културата в София, — пише Тодор Дечев. — А денят 18 януари 2008 година ще бъде отбелязан, като повратна точка в деловите взаимоотношения между България и Русия. Ледът натрупан от ревнивците на топлите братски чувства между българи и руснаци за пореден път се стопи».


Спиридон Андонов от Бухово — «Посещението на руският президент Путин дава повод за размисли относно разделението на българското общество на русофили и русофоби».
А ето един пример от живота на нашия слушател. Той пише за дядо си, който по лични причини не е обичал много Русия, но въпреки това никога не е натрапвал мнението си на други : «Аз имам свое мнение, вие си имате свое, и не искам друг да ми наложи своето мнение на мене, нито аз моето на друг». «А днес, -продължава Спиридон Андонов, — в нашето общество виждам, че русофобите искат да наложат своето мнение за разлика от нас, русофилите. Ние никога не сме искали насила да налагаме нашето, което е истински демократично».


Всички, които отдавна или отскоро ни пишат писма, с интерес следят промените в нашата страна:
«Винаги съм се интересувал от това какво става в Русия. Даже повече от ставащото в България», — споделя нашият слушател Петър Проданов от Шумен. – «С интерес следях започнатото от Горбачов преустройството… С тревога и възхищение следях събитията, когато Елцин се справи с генералите-путчисти. А сега искрено се радвам на успехите на нова Русия и на реформаторския талант на Владимир Путин, чиято биография съм чел. Радвам се и на изборната победа на Дмитрий Медведев».
Нас, сътрудниците от българския екип на радио "Гласът на Русия" разбира се ни радва, че имаме толкова неравнодушни и активни слушатели, които от все сърце се вълнуват за опазването и укрепването на приятелските връзки между нашите страни. Особено ми се иска да отбележа семейство Макавееви от София, които редовно ни изпращат документални материали за историята не само на България, но и на Русия. Много ви благодарим.


Много ни е приятно също така, че картотеката на нашите слушатели редовно се попълва с нови имена. Неотдавна например се получи писмо от Иван Иванов от Варна. Интересно е, че да слуша радио "Гласът на Русия" го е посъветвал отдавнашният ни приятел Никола Стойков. От писмото сме научили, че Иван Иванов не само е работил в СССР в края на 50-те години, но и е намерил тук втората си половинка. Макар след 1964 семейството му и да живее във Варна, в края на 80-те години Иван отново е работил в Русия, а синът му е завършил Воронежкия университет. Колко тясно се преплитат понякога съдбините на хора, които се запознават само благодарение на случая!


Разказ за среща в Пловдив ни изпрати Никола Костадинов от София. Представям си, колко емоции и спомени е имало в онази незабравима ноемврийска вечер, на която са се събрали българи — бивши строители на Магнитогорск в Южен Урал! Благодаря Ви, уважаеми Никола, за писмото и за Вашия подарък – книгата за приятелите Ви от Магнитка. Работата е там, че самата аз съм родом от Южен Урал, от град Челябинск, и след като прегледах вашата книга, имах чувството, че съм била на гости в родния край.


А ето още едно интересно писмо. Сергей Василев от София си спомня за среща с една наша колежка преди много години, с годините той е забравил нейното име, обаче по описанието ви, уважаеми Сергей, разбрахме, че става дума за Светлана Золотухина. За съжаление тя вече от 5 години не работи с нас, обаче, както виждаме, нашите слушатели я помнят. Ако имаме възможност, непременно ще предадем на Светлана вашата молба да си кореспондирате с нея.
Разбира се не можах да оставя без внимание писмото на отдавнашния ни приятел Иван Арнаутски от Самоков. Той ни съобщи градски новини. «Преди нова година бяха открити няколко търговски обекта в града ни – нов мост през река Искър, нова автогара, нов магазин за хранителни стоки…. Отново в града ни има и нова ски писта, новият зимен център на града ни вече е факт. От това място някого са тръгвали наши съграждани на гурбет в Европа. Сега, с изграждането на този зимен център се надяваме тук да идват гости от Европа».
Наистина хубаво е, когато родният ти град се разхубавява пред очите ти и се превръща в център на световния туризъм. Обаче най-много ни зарадва още една новина от Иван: в Самоков в скоро време вероятно ще има Клуб на приятелите на радио "Гласът на Русия", подобен на клуба в Пловдив с ръководител Денчо Владимиров. Дано в скоро време да се видим и с жителите на Самоков. Пожелаваме ви успех, Иване!


Приятно е, че ни слушат не само в България, но и в Русия и страните от ОНД. Ето какво ни пише Мария Пиронко от Молдова:
„Аз съм българка, родена съм в Русия, обаче в момента живея в Молдова – в Приднестровието. Благодарение на вашите предавания не забравям български. От тях научавам за развоя на отношенията между Русия и България. Научих, че тази година беше обявена за година на Русия в България. Това много ме интересува и радва като българка и руска гражданка…”. Мария би искала да си кореспондира със съграждани от България. Уважаеми слушатели, ако сте готови да откликнете на нейната молба, пишете до нашата редакция и ще ви съобщим адреса на Мария Пиронко от Молдова.


Както започнах прегледа с писмото на Екатерина Илкова от София, искам и да го завърша с още един цитат от него: «2008 година – е година на Русия в България и 2009 година ще стане годината на България в Русия. Така са живяли, живеят и ще живеят от векове за векове двата братски народа. Не се гаси, туй що не гасне! Така е било, Е и ще Бъде!!!»

  •  
    и споделяне