Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
27 февруари 2008, 21:42

ДИРЕКТОРЪТ НА ИНСТИТУТА ПО СЛАВЯНОЗНАНИЕ КЪМ РАН КОНСТАНТИН НИКИФОРОВ: “ТОВА БЕШЕ ВОЙНА, КОЯТО ИСКАШЕ ДА ВОДИ ЦЯЛА РУСИЯ”

Останаха няколко дни до деня, когато България и Русия тържествено ще отбележат 130-годишнината от свършването на руско-турската война през 1877-78 година и Освобождението на България от османско иго. За военните действия и героите на освободителната война е разказано много.

Останаха няколко дни до деня, когато България и Русия тържествено ще отбележат 130-годишнината от свършването на руско-турската война през 1877-78 година и Освобождението на България от османско иго. За военните действия и героите на освободителната война е разказано много. За характера на войната, която едва ли има аналог в световната история, нейните мотиви и движещи сили разказва директорът на Института по славянознание към РАН Константин Никифоров:


- Това беше една уникална война: защото обикновено народът не иска да воюва, а в този случай именно общественото мнение подбуди Император Александър да обяви войната. Александър Втори и тогавашният министър на външните работи Александър Горчаков не искаха да се въвличат във военен конфликт, те все още добре помниха неуспехите, постигнали Русия по време на Кримската война през 1856 година. Имаше се предвид и възможността, в случай на война, отново цяла Европа да се надигне в помощ на Турция. Освен това, в онзи момент Австрия беше спазвала неутралитет, но не можеше да се каже, че е приятелска, Великобритания беше против руската намеса в балканските работи и по-късно въведе своя ескадра в Босфор. По тази причина не се изключваше, че Русия ще се сблъска с обединен фронт на европейски държави. В това положение именно общественото мнение изигра важна роля за вземане от императорското правителство на решение за обявяване на война на Турция. Особено развълнуваха Русия новините за зверствата на турците при потискането на Априлското въстание през 1876 година. Обществеността в европейски страни, отначало обявила се в защита на българите, скоро забрави за тях. А в Русия славянските комитети, комитетите на доброволците, дворянски и земски събрания изпращаха помощи за България, развиваха активна дейност за събиране на помощи в мащаба на цялата страна и буквално принудиха императорското правителство да обяви войната. Това беше десетата война с Турция, но за първи път основно място сред причините й беше стремежът да се окаже помощ на приятелския народ, макар че никой в Русия и не криеше желанието да се придобият проливите. Може да се каже, че за първи път в следреформена Русия общественото мнение оказа влияние върху формирането на външната политика. На всички аспекти на руско-турската война ще бъде посветена конференцията “Русия-България: 130 години между признателността и прагматизма”, която ще бъде открита в София на 28-ми февруари. Русия ще бъде представена на нея от делегация от 19 души, в която има историци, дипломати, военни от всички региони на нашата страна.



  •  
    и споделяне