Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 декември 2007, 20:36

(30-12-2007) ПРЕГЛЕД НА РЕДАКЦИОННАТА ПОЩА

Поредният преглед на редакционната поща е подготвен от нашата колежка Валентина Мазеева. Към края на годината времето започва да тече някак си много бързо. Иска ни се да довършим започнатите дела, да си “изчистим сметките” и да започнем Нова година без проблеми… Но, в бързането и суетата все нещо не успяваш.

Поредният преглед на редакционната поща е подготвен от нашата колежка Валентина Мазеева.


Към края на годината времето започва да тече някак си много бързо. Иска ни се да довършим започнатите дела, да си “изчистим сметките” и да започнем Нова година без проблеми… Но, в бързането и суетата все нещо не успяваш. И все пак, има неща, които не бива да се отлагат “за после”. Сред важните и неотложни дела е и общуването с вас, скъпи наши слушатели, в традиционния ни преглед.


През последно време се натрупаха много ваши писма. И затова предварително молим за прошка, ако на някой сме отделили по-малко внимание. Но бъдете сигурни, че не сте по-малко любими!


Ето кой ни пише най-често – Тоня Карагеоргиева от село Мирково, Софийско, Илистати и Марийка Евстатиеви от село Люти Брод, Врачанско, Минка Лулева от Калофер, Пейчо Пейчев от село Крали Марко, Пазарджишко, Никола Стойков от Варна, Искрен Азманов, Кръстю Митов и Милена Нушева от София, Маргарита Николова от Благоевград. Много ви благодарим, скъпи приятели, за верността ви на "Гласът на Русия".


Като постоянна водеща на “Прегледа”, съм забелязала, че към края на годината сред нашите адресати или се появяват нови имена, или идват писма от слушатели, които отдавна не са били писали в редакцията. Тази година също не е изключение. “Имам транзистор, марка “Селена”, и въртейки скалата случайно чух вашето предаване на български…” – пише Марин Станчев от Попово. Добре е, че и на солидна възраст човек прави нови открития. Доколкото разбрахме, на господин Станчев му се е случило да види много неща в живота, но въпреки това той не е изгубил интерес към околния свят и дори помага на други в решаването на техни проблеми, като се занимава с благотворителна дейност.


За първи път получихме писмо от Васил Василев от София. И веднага – делово предложение относно оформянето и съдържанието на предаването. Много Ви благодарим, уважаеми господин Василев, ще се постараем да имаме предвид и Вашите забележки.


В последната поща открихме едно писмо от Башкортостан, от Марат Фрайданшоев. Той е ученик и се интересува от историята и културата на България. Той моли да му намерим приятели за кореспондиране. Ето неговия адрес: 453623, Русия, република Башкортостан, Абзелиловски район, селище Янгелский, улица “Ленин”, д. 4, кв. 6. Уважаеми приятели! Може би вашите деца или внуци ще се заинтересуват от кореспонденция с момчето от Русия. И кой знае, може би ще стане някоя история, приличаща на следната. “Преди 40 години за първи път Ви написах писмо… А сега с голямо удоволствие разправям на моите внуци за Вас” – пише нашата слушателка от Кюстендил Надежда Радева. С нея дълго време си кореспондирахме, но през последно време не бяхме получавали писма, и ето че видяхме познатия адрес! Уважаема госпожо Радева, радва ни, че сте намерили време и сили да възстановите кореспонденцията си с нас, че разказвате на внуците за нашето радио, за Русия, че ги възпитавате в любов и уважение към общата ни история. Ето, това е образец за приемственост на поколения!


А ето един плик с адрес: София, жк “Сердика”… Петър Величков. Най-сетне! Вече започнахме да се вълнуваме – дълго нямахме вести от Вас, уважаеми господин Величков. Но се оказа, че работата е само в обикновената заетост. Макар че грижите Ви бяха съвсем не банални – да завоюваш награда на международните състезания в рамките на 17-то световно първенство по лека атлетика за ветерани в Италия – това е голямо постижение и не всеки може да направи това! И няма значение, че се състезаваха ветерани – на тази възраст заслугите са още по-почетни! Честити спортни победи, уважаеми Петър!


Господин Величков ни разказва за стачка на учители в България. За съжаление, и в Русия трудът на педагога се подценява. И аз самата в миналото съм учителка и затова знам, какъв “адски” труд е това!


А що се касае 130-годишнината от Освобождението на България — викторината не сме планирали. А за Годината на Русия в България планираме да проведем творческия конкурс “Какви страници в историята на руско-българските отношения смятате за най-значителните?”


Щом си спомнихме за предстоящия славен юбилей, да продължим темата. Няма почти нито едно писмо, в което това да не е засегнато. Например, Симеон Чакъров от село Горна Студена, Великотърновско, разказва за своето село, което едно от първите беше освободено от турците.


А ето какво ни пише Петко Петков от Стара Загора: “Лично аз като малко дете жадно поглъщах песните, който моите дядовци и баба пееха за славните руски казаци и войски – после разбрах, че това бяха песни за руснаците, които щели да освободят България от турско робство. Сега ние, патриотите на България, се радваме, че Русия отново е Велика…”.


Тодор Дечев от София споделя следното: “истината е една – България и българите са свободни и сами решават своята съдба, благодарение на хилядите руски братски воини, оставили костите си по българските поля и Балкани. Ако не беше саможертвата и любовта на братския руски народ и неговите смели богатири, кой знае, кога българите щяха да видят свобода!”.


Самата тема за 130-годишнината разкри у много наши слушатели поетичен дар. Те ни изпращат свои стихове на тема руско-турската война 1877-78 година. Това са и Живка Арнаудова от Пловдив, и Христо Дървеняшки от Правец, и старият ни приятел от София Иван Стойчев. И във всички писма – благодарности на руския войник, донесъл свобода на България. Ето как просто и ясно я формулира, например, Иван Стойчев: “За мен Русия е най-мощният страж на справедливостта и мира, а руският човек – най-сърдечния приятел”.


Интересен разказ за работата на български младежи в град Магнитогорск, Южен Урал, споделя Никола Костадинов от Пазарджик. “Преди половин век, през лятото на 1957 година, повече от десет хиляди младежи и девойки заминахме в необятната приятелска страна на работа в каменовъглени мини, строителството и селското стопанство… Мнозина завършиха там висше образование и станаха инженери, педагози, агрономи, икономисти…”. През онези години се създадоха много интернационални семейства, а дружбата, завързала се между младежите, продължава и сега – пише Никола Костадинов. Знаем, че през 2007 в България имаше юбилейна среща на хората, следвали или работили в Русия, и много се надяваме да получим от господин Костадинов информация за нея.


Много интересно писмо дойде от Елена и Иван Макавееви от София. Те разказва, как български специалисти работят в южно-африканската Ботсвана, решавайки много собствени проблеми. И това става благодарение на справедливите закони и огромното желание на младия президент на Ботсвана да направи своя народ богат и щастлив.


Както винаги, получаваме съдържателни писма от Иван Арнаутски от Самоков. Той засяга най-различни теми – от международната политика, до работата на местни обществени организации в родния си град. Освен това, Иван често ни се обажда в редакцията, след което в ефира може да се чуе мнението му за едно или друго събитие в политическия или културния живот на страните ни. Между другото, от време на време в телефонен разговор от София чуваме гласа и на постоянната ни слушателка Мария Будурова. Със сигурност нейни съобщения сте чували в наши предавания. И по същия начин всеки от вас, уважаеми приятели, може да ни се обади, а ние ще се радваме да слушаме вашите “живи” гласове и с удоволствие ще ги включваме в предаванията.


Но, да се върнем към писмата. Те идват не само от България. Например, нашата постоянна слушателка Анна Даракчиева вече много години живее в Атина. Тя живо реагира на събития не само в скъпите на сърцето й България и Русия. Благодарим Ви, уважаема госпожо Даракчиева, за Вашето неравнодушие, съпричастност към ставащото в света. А от женската част на редакцията – специални благодарности за коледните подаръци, тези мили сувенири задължително ще украсят новогодишното тържество на всяка от нас! Много Ви благодарим!


Завършвайки последния през 2007 година преглед на нашата поща, от все сърце честитим на всички слушатели на "Гласът на Русия" Коледа и Нова година! Нека 2008 да ни носи само доброта, щастие, здраве и на вас, и на вашите близки! А ние ще правим всичко, нашите предавания да бъдат полезни, интересни и да ви вдигат настроението!



  •  
    и споделяне