Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
19 август 2007, 20:43

(19-08-2007) ЛЯТНА ПАЛИТРА ОТ ПИСМА

                                          Писмата ви, скъпи приятели, този месец четеше нашата колежка Валентина Мазеева. «Идва есента, навън е август…» — така се пее в една популярна в миналото песен. Да, времето не спира!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Писмата ви, скъпи приятели, този месец четеше нашата колежка Валентина Мазеева.
«Идва есента, навън е август…» — така се пее в една популярна в миналото песен. Да, времето не спира! Още не успяхме да се насладим на лятната горещина, а ето че все по-често напомнят за себе си дъждовете, жълти листа тук-таме се виждат по дърветата, червената офика напомня за студената зима… Но – да не тъгуваме, защото, както се пее в една друга известна песен, «Природата няма лошо време…». А пък в компания с приятели никакво време не може да ни развали настроението. А вие, слушателите на радио "Гласът на Русия", сте точно тези най-добри и верни наши приятели. Постояно се убеждаваме в това, когато четем вашите писма.
В навечерието на честването на 130-годишнината от освобождението от османското иго, мнозина от вас, скъпи приятели, си спомнят за онези далечни години, когато Русия помогна на България да стане самостоятелна независима държава. «Винаги съм се възхищавал от вашата прекрасна земя… Там живеят смели, добри и трудолюбиви хора. Хора, пред които се прекланям и благоговея, защото без техните жертви и без тяхната скъпа кръв турското робство щеше да трае още дълго…» — пише Димитър Кънчев Николов от Сливен. «Човешката история не знае за друг такъв подвиг, който трябва да се разказва в световната история за да знае светът за голямата доброта на руския човек…» — отбелязва Спиридон Андонов от Бухово. Както и Борис Ленев от Варна и съпрузите Минчеви от село Могила, Старозагорско, той е сложил в плика многобройни изрезки от вестници, които разказват за онези паметни дни. А Иван Стойчев от София дори написа цяла ода, посветена на паметната дата. Но всички подробности на тази тема ще чуете в специалния ни преглед, по случай 130-годишнината, а сега – да се върнем към писмата ви.
«Казват, че Москва тези години става все по-красива. Какво отличава днешна Москва от тази преди 20 години? И какво ще я очаква в следващите 20 години? Трябва да се затъмни славата на Париж и Лондон така, както през 15-ти век Москва е била третият Рим. Това е моята мечта, защото Русия го заслужава…» — това са редове от писмото на Спиридон Андонов от Бухово. Благодарим Ви, за добрите думи, уважаеми гоподин Андонов. Жалко е, че Вие, както и много Ваши сънародници, не можете лично да оцените промените, ставащи в нашата столица, но сте прав – тя се разхубавява от ден на ден, за което ние често разказваме в културните сюжети, например. в радиопрегледа «Московски прозорци». Освен това, когато интервюираме българи, дошли в Москва, често ги питаме – «Какво впечатление Ви прави Москва?». Така че слушайте ни по-често – и можете да придобиете собствена представа за «първопрестолната», поне от разкази на други хора.
Както винаги, дълбоко, съдържателно писмо ни изпрати постоянната ни слушателка от Атина – Анна Даракчиева. Този път тя споделя впечатления от пътуване до родната й България. «Жадувах да се докосна до всичко родно и мило. Но ето че за пореден път… сърцето ми се свиваше като в орехова черупка, очите ми се пълнеха със сълзи като гледах пустеещите поля, приватизирано народно имущество, продадено за жълти стотинки…». Както се казва, отстрани се вижда по-ясно – ето че и нашата слушателка от Атина, прекарала далеч от Родината много години, по-остро възприема ставащото в България. Да, разбира се, трудно е в епоха на промени, но във всички времена човек живее с вяра в по-добро бъдеще – ако не за себе си, то поне за своите потомци.
Лично аз, пише Валентина Мазеева, много се възхищавам от факта, че, дори без достойна подкрепа от страна на държавата, мнозина възрастни хора не се отчайват, търсят приемлив начин за съществуване, интересуват се от всичко, което става в страната. Например, Елена и Иван Макавееви от София подробно описват визитата на Джордж Буш в българската столица в началото на лятото. Анализирайки поведението на американския президент, те отбелязват следното: «Буш се държеше много свойски, като обикновен гост и гражданин, дори отиде да се ръкува с обикновените граждани от публиката!… Но като сравня този Буш и онзи Буш преди и по време на войната в Ирак и бившите Югославски републики, си представям съвсем друг Буш – суров и свиреп, който иска да държи на длан цялото земно кълбо!». Съпрузите Макавееви си задават въпроса, «защо се насочва и захваща с изграждането на ракетен щит в Полша, Чехия и България? Защо са и срещу кого са тези бази в България?». И правят извода, че това преди всичко накърнява Русия, но «ако се случи нещо неприятно, Русия ще се справи добре!». Ето такива хора живеят в България, пенсионери, на които не им е безразлично ставащото и в страната им, и далеч извън нея! А що се отнася до личния живот – те не се оплакват. Въпреки че 350 лева на двама трудно стигат за един месец – защото трябва да се плащат и услугите, и лекарствата… Но те били намерили изход – «Добре, че съм добър кулинар и мога да приготвям евтина и хубава храна, просто умея да подреждам нещата и навреме се оборудвахме добре и сега ни е по-леко, защото не купуваме всичко!» — пише Иван Макавеев от София.
От «нашите кореспонденти», както наричаме всъщност всеки слушател, който ни пише, получаваме и много добри новини. Например, Иван Арнаутски от Самоков подробно ни запознава с дейността на «Руския клуб» и неговия детски клон «Дружок». «Нали все пак ни се иска искрените ни чувства към великата руска страна и нейния героичен народ, преживяни и събирани в сърцата ни с години, да предадем и на младите, и съвсем изтънялото пламъче на «онази вековна народна обич» от книгите и песните да не загасне, да устои и в истинския живот и занапред» — пише Иван. Беше интересно да научим от неговото писмо и за връзките на Самоков с руския град Кострома – за конкретната работа, за размяната на делегации… Побратимените градове, рамо до рамо, крачат в една посока, укрепвайки сътрудничеството между нашите страни.
Уважаеми Иване! Разбира се, че ще обсъдим Вашето предложение за Годината на руския език, но още сега можем да напомним, че руският език звучи в рубриката ни «Избрани стихове от руската класика», която излъчваме в ефира в неделя, а вече излъчените са поместени в Интернет. Заповядайте! Още веднъж, благодарим Ви, Иване, за интересните писма!
Благодарим и на Тоня Карагеоргиева от село Мирково, на Живка Арнаудова от Пловдив, Веселин Божков от Ямбол, Никола Стойков от Варна, съпрузите Евстатиеви от село люти Брод, Врачанско. Специална благодарност на нашата постоянна слушателка от Калофер – Минка Лулева. Както винаги, тя ни съобщава за всички събития в родния й град и попълва нашата библиотека с книги на монахинята Валентина Друмева.
А днешния преглед Валентина Мазеева завършва с редове от писмото на Иван Арнаутски: «Трябва ние обикновените хора да работим за добрите и топли отношения между нашите два братски народа… Нека небето над всички да е синьо и чисто, за да живеем свободно!».

  •  
    и споделяне